Бели Искър (язовир)
Тази статия е за язовира. За едноименната река вижте Бели Искър (река). За едноименното село вижте Бели Искър.
| Бели Искър | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 Местоположение в Бели Искър | |
| Местоположение | Бели Искър, Република България |
| Надм. височина | 1879 m |
| Построен | 1945 г. |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонна |
| Езеро | |
| Дължина | 2800 m |
| Ширина | 550 m |
| Площ | 850 000 m² |
| Воден обем | 15 080 000 m³ |
| Приток | Бели Искър |
| Отток | Бели Искър |
| Водосб. басейн | 42,5 km² |
| Бели Искър в Общомедия | |
Язовир „Бели Искър“ е язовир в западна България. Построен е в землището на село Бели Искър по горното течение на река Бели Искър, в южното подножие на връх Мусала в Рила на около 1900 m надморска височина. Намира се на 75 km от София и осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи за допълващ обем на основния водоизточник, язовир „Искър“.
Той е един от най-високопланинските язовири в Европа.[1] Освен това е и едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България: строителството му започва през 1935 година и окончателно завършва през 1945 година.[2]
По проект общият обем на язовир „Бели Искър“ е 15,3 млн. m3, а по данни на „Софийска вода“ действителният съвременен обем е 15 080 000 m3. Водосборната област на река Бели Искър е 28,1 km2, но нараства до 42,5 km2 с довеждането на водите на Пряка река (директно) и на притоците Дарково дере, Шопалата и Люти дол (чрез напорния тунел на ВЕЦ „Бели Искър“). Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, ширината на язовира е около 530 – 600 m, дължината е 2800 m, а площта на водната повърхност е около 850 000 m2.[3]
Язовирната стена е бетонна гравитачна с височина 50,70 m, дължина по короната 522,5 m и кота на короната 1878,85 m.[2] Тя е първото толкова масивно съоръжение в България: кубатурата ѝ е 216 000 m3 бетон и 10 000 m3 зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите, язовирната стена е подсилена с 60 cm гранитна облицовка. Самата стена е построена върху солидни гранити. За изграждането ѝ е преградена долината на река Бели Искър в местността Кулата, между върховете Шишковица (2669 m) и Ковач (2634 m), която поради ерозионната дейност на водите има ширина около 500 – 600 m и сравнително малък наклон.[3]
Водата от язовир „Бели Искър“ се обеззаразява само с хлор.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Софийска вода: Нашата дейност // Архивиран от оригинала на 2009-09-11. Посетен на 2010-05-15.
- ↑ а б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 155 – 156.
- ↑ а б Кратка българска енциклопедия, том 1, Издателство на БАН, 1963, стр. 209
- ↑ Софийска вода: Качество на водата // Архивиран от оригинала на 2010-04-14. Посетен на 2010-05-15.
| ||||||||||||