Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)
(пренасочване от Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002))
За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.
| Юрий Ю. Яковлев | |
| Роден | 5 октомври 1930 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Деца | Жана Яковлева – актриса |
| Уебсайт | |
Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.
Ранен живот и кариера
[редактиране | редактиране на кода]
Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.
Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.
Безпартиен той остава до края на дните си. Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата: „Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!“ Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.
Роли в театъра
[редактиране | редактиране на кода]Има роли в десетки театрални пиеси:
- „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
- „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
- „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
- „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
- „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
- „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
- „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
- „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
- „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
- „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
- „Вампир“ на Антон Страшимиров
- „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
- „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
- „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
- „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
- „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
- „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
- „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
- „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
- „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
- „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
- „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
- „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
- „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
- „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
- „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
- „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
- „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
- „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
- „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
- „На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
- „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.
- „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
- „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
- „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
- „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
- „Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
- „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
- „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
- „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
- „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
- „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
- „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
- „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
- „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
- „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
- „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
- „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
- „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
- „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
- „Отивам си, защото те обичам“
- „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
- „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов
- „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
- „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
- „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
- „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
- „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
- „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
- „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Албена“ (1988) (Йордан Йовков), 2 части
- „Безумният Журден“ (1982) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Брендавеан
- „Маскарад“ (1980) (Михаил Лермонтов), 2 части
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
- „Врабецът“ (1980) (Никола Русев)
- „Моцарт и нервна система“ (1979) (Иван Радоев)
- „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Левски“ (1977) (от Васил Мирчовски, реж. Гертруда Луканова)
- „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
- „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Луди пари“ (1973) (Николай Островски)
- „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
- „Виждали ли сте някога река?“ (1972) (Ангел Вълчанов)
- „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2001 | Изток-запад („Est – Ouest“) |
Франция/Испания/Русия/Украйна/България | старец в комуналната квартира | |
| 1999 | Тувалу („Tuvalu“) |
Германия/Великобритания | моряк | |
| 1995 – 2000 | Съботна история („L'histoire du samedi“) |
82 | Франция | доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
| 1993 | La Donna E Mobile | човекът с патерицата | ||
| 1991 | Бай Ганьо (тв сериал) |
4 | България/Унгария | в 1-ва серия |
| 1989 | Мъже без мустаци (тв сериал) |
6 | ||
| 1987 | Каменната гора (тв) | |||
| 1987 | Небе за всички | |||
| 1987 | Едно стъпало по-горе | Керан, управител на хлебопекарна | ||
| 1986 | Дядо Божиловата надежда | бижутерът | ||
| 1986 | Приземяване | Павлов | ||
| 1985 | Забравете този случай | затворникът Иван Стоянов Иванов | ||
| 1985 | Под манастирската лоза | |||
| 1985 | Денят не си личи по заранта (тв сериал) |
6 | (в 3 серии: III, IV, V) | |
| 1984 | Събеседник по желание | Коста | ||
| 1984 | Златният век (тв сериал) |
11 | бащата на Ханко (в 2 серии: I и II) | |
| 1984 | Преразказани приказки. Хубавка и звяра | бащата | ||
| 1984 | Последната възможност (тв) | писателят Стефан | ||
| 1983 | Пясък (тв) | лекарят | ||
| 1983 | Третото лице | |||
| 1983 | За госпожицата и нейната мъжка компания | прокурор Дренски | ||
| 1983 | Баш майсторът н-к! (тв) | доцент Робеспиер Гълъбов | ||
| 1982 | Милионите на Привалов (тв сериал) |
6 | България/ФРГ/Западен Берлин | Нагибин (в 2 серии: IV и V; не е посочен в надписите на филма) |
| 1981 | Капитан Петко войвода (тв сериал) |
12 | Апостол Савов | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | Славун (в III серия: „Земя за винаги“) | |
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов (тв сериал) |
6 | д-р Петър Тошков (в III серия) | |
| 1980 | Спилитим и Рашо (тв сериал) |
20 | богатият съсед (в IX серия) | |
| 1979 | Баш майсторът на екскурзия (тв) | Робеспиер Гълъбов | ||
| 1979 | Тайфуни с нежни имена (тв сериал) |
3 | Андрей Горанов | |
| 1979 | Снимки за спомен | бащата на Николина | ||
| 1979 | Къщата | |||
| 1978 | Моите непознати | 2 | професор Добрев | |
| 1978 | Компарсита | |||
| 1977 | Баш майсторът на море (тв) | Робеспиер Гълъбов | ||
| 1976 | Войници на свободата („Солдаты свободы“) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | (като Ю. Яковлев в 1 серия: I) |
| 1976 | Живите песни | учителят Добри Чинтулов | ||
| 1975 | Два диоптъра далекогледство | адвокатът за развода | ||
| 1975 | Гостът от Абърдийн | началникът на Тенев | ||
| 1974 | Селянинът с колелото | бащата на Маглена | ||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | гост на Христакиев (не е посочен в надписите на филма) | |
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | ||
| 1973 | Последна проверка (тв сериал) |
12 | ||
| 1972 | Тихият беглец | |||
| 1971 | Автостоп | бай Танас | ||
| 1970 | Баш майсторът (тв) | Робеспиер Гълъбов | ||
| 1970 | С особено мнение | |||
| 1970 | Сърце човешко | доктор Русев | ||
| 1970 | Герловска история | бай Васил | ||
| 1970 | Князът | болярин | ||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | (в серията: „Трите удивителни“ – 1969) | |
| 1969 | Един миг свобода | 2 новели | затворникът Юрий (в 1-ва: „Старецът“) | |
| 1968 | Опасен полет | лекарят | ||
| 1967 | С пагоните на дявола (тв сериал) |
5 | ||
| 1966 | Рицар без броня | |||
| 1963 | Приключение в полунощ | лейтенант Георгиев | ||
| 1960 | Бедната улица | |||
| 1959 | Пътища | 2 нов. | (във 2-рата новела: „Пътят минава през Беловир“) | |
| 1959 | Звезди („Sterne“) |
ГДР/България | немски офицер | |
| 1958 | Любимец №13 | съотборникна Гълъбов | ||
| 1957 | На малкия остров | |||
| 1951 | Утро над родината |
- „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Юрий Яковлев, актьор: Единственият ми порок бяха жените[неработеща препратка] (последното интервю на Яковлев), в-к „Новинар“, 21 август 2008
- Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002) в
Internet Movie Database - Юрий Яковлев в КиноПоиск
- Юрий Яковлев в Кино-Театр
