Юкстамедуларен нефрон
Юкстамедуларни нефрони | |
---|---|
Схема на нефрон и кръвоснабдяването му. |
Юкстамедуларен нефрон (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)) е специална еволюционна придобивка, характерна само за отделителната система на птиците и бозайниците, с функция концентриране на урината и съхраняване на телесните течности[1]. Името на тази формация е описателно за местонахождението на нефрона, идва от конюнкцията на наименованието на сърцевината на бъбрека – „медула“ и латинската представка указваща близост – „юкста-“ (на латински: medulla reni, juxta-)[2][3].
Анатомия
[редактиране | редактиране на кода]Бъбречното телце на юкстамедуларния нефрон е в непосредствена близост до медулата, а неговата примка на Хенле се простира по цялото протежение на бъбречната медула (сърцевина). Само 15 – 20%[1] от нефроните в човешкия бъбрек са юкстамедуларни. По протежение на кортикомедуларната граница се разполагат дъговидните артерии и вени, а от тях към капсулата се разклоняват интралобуларните съдове. В сърцевината на бъбрека се намират дългите примки на Хенле. В юкстамедуларните гломерули, еферентните артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове – вази ректи (мн.ч.), на латински: vasae recti, които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой[4]. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа“ (на латински: rete mirabile arteriosa).
Физиология и функции
[редактиране | редактиране на кода]Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа“ (на латински: rete mirabile) не е нужно. Градиентната концентрация на солите в медулата позволяват на примката на Хенле да абсорбира обратно максимално количество вода, ако това се наложи[5][6]. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека осмолалността на средата е около 1200(mOsm/L) [7], докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) [7]. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно водата и другите нужни субстанции.[5][8]. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина[9]. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата[9].
Бъбречно (малпигиево) телце:
1.) Перитубулни капиляри | |
Примка на Хенле
Дебела част - | |
Кръвноснабдяване:
5.) Еферентна артериола | |
Легенда:
A. Бъбречна капсула, |
Каналчета: 2.) Проксимални извити каналчета |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Механизъм за концентриране на урината в юкстамедуларните нефрони[неработеща препратка] на английски: Mechanism of urine concentration in long-loop juxtamedullary nephrons
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Tortora, Gerard J., Grabowski, Sandra Reynolds B. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 870.
- ↑ Обяснение на използването на представката ЮКСТА-на английски: Definition of the prefix juxta-
- ↑ (Бел.:) ...юкста (на латински: juxta) ще рече нещо е „в близост до.“
- ↑ Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. San Francisco, CA, Pearson Education, Inc., 2005. ISBN 0-8053-7146-X. p. 932. (на английски)
- ↑ а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 935.
- ↑ Regulation of Urine Concentration // Anatomy & Physiology. CliffsNotes. Архивиран от оригинала на 2012-10-25. Посетен на 27 ноември 2012.
- ↑ а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 933.
- ↑ Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 937.
- ↑ а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 936.
- ↑ Tortora, Gerard J., Grabowski, Sandra Reynolds B. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. New York, NY 10022, Harper Collins College Publishers, 1993. ISBN 0-06-046702-9. p. 869. (на английски)
- ↑ ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Микроскопска анатомия. Пикочо-отделителна система. Стр. 13, архив на оригинала от 16 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130616110326/http://nikolai.lazarov.pro/lectures/2013/dental_medicine/splanchnology/11_Urinary_System.pdf, посетен на 28 септември 2013
- ↑ ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Кръвоснабдяване на бъбрека. Пикочо-отделителна система. Стр. 21, архив на оригинала от 16 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130616110326/http://nikolai.lazarov.pro/lectures/2013/dental_medicine/splanchnology/11_Urinary_System.pdf, посетен на 28 септември 2013