Водна змия (съзвездие)
(пренасочване от Южна хидра)
| Водна змия | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Латинско име | Hydrus |
| Съкращение | Hyi |
| Символизира | водна змия |
| Ректасцензия | 0h05m – 4h40mh |
| Деклинация | −58° – −82° |
| Площ | 243кв. градуса 61 в класацията |
| Главни звезди | 3 |
| Най-ярка звезда | β Hyi (Видима величина 2.82) |
| Метеорни потоци | няма |
| Съседни съзвездия | |
Видимо на ширини между +8° and −90° Най-добра видимост в 21:00 през месец ноември | |
| Водна змия в Общомедия | |
Водна змия[1][2] (на латински: Hydrus, водна змия) е малко съзвездие, видимо от южното полукълбо. Тъй като не е било достъпно за наблюдение от древните гърци, с това съзвездие не е свързан сюжет от митологията.
Съзвездието е открито около 1595 г. от двама холандски навигатори, Питер Кайзер и Фредерик де Хаутман. Йохан Байер го картира в своята „Уранометрия“ през 1603 г.
С просто око могат да се наблюдават около 20 звезди от съзвездието, като само три от тях са с видима звездна величина под 3m. В рамките на съзвездието може да се наблюдава само един обект от дълбокия космос, галактиката IC 1717.
По-старо наименование на съзвездието на български е Южна хидра.[3] Поради това не бива да се бърка със съзвездието Хидра.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Астрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270
- ↑ „Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5
- ↑ „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Информация за съзвездието, Chandra X-Ray Observatory
- Информация за съзвездието Южна Хидра, bgastronomy.com
| |||||||||||||||||||||||||||||||
