Шахбедин паша
| Шахбедин паша Şehabettin Paşa | |
| османски военачалник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1453 г.
|
| Погребан | Пловдив, Република България |
| Учил в | Ендерун |
| Шахбедин паша в Общомедия | |
Шахабедин паша (на турски: Şehabettin Paşa) е османски военачалник, бейлербей на Румелия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Според османските извори Шахбедин е евнух, хаджия и „син на Абудлах“. Последното сочи, че баща му най-вероятно е християнин, приел исляма.[1]
Шахбедин започва кариерата си като управител на погранична област в Албания.[2] Назначен е за бейлербей на Румелия през 1436 г. от султан Мурад II. През 1440 година дейно участва в обсадата на Белград, а следващата година ръководи завземането на сръбските територии, включително на важните сребърни рудници в Ново бърдо. През 1442 г. е разбит от Янош Хуняди при река Яломица в Трансилвания и едва успява да се спаси от полесражението.[3] Поради това изпада в немилост.[4]
След абдикацията на Мурад II (1444) Шахбедин паша е сред приближените на дванадесетгодишния му син Мехмед II. Той е върнат на поста румелийски бейлербей и натоварен с ликвидирането на бунта на подкрепян от Византийската империя претендент за трона. Във Варненската битка командва лявото крило на османската армия и изиграва важна роля за поражението на кръстоносците.[5]
Под управлението на Шахбедин започва съживяването на почти напълно разрушените по време на османските междуособици градове в Тракия. В Пловдив той финансира строежа на Имарет джамия (1445) и свързаните с нея хан, Хюнкяр хамам и училища,[6] а в Одрин издига прочутата Шахбединова джамия (1437) и новия дворец (1452) на османските султани. Навярно по негово време са изградени също пловдивският Куршум хан и безистен.[7]
Последните сведения за Шахбедин паша датират от 1455 г.[8] Гробът му се намира в двора на построената от него в Пловдив джамия.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, 182.
- ↑ Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 40.
- ↑ Имбър 2000, с. 172 – 173.
- ↑ Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 40.
- ↑ Имбър 2000, с. 187 – 188, 193 – 194.
- ↑ Бойков, Г. „Османизацията“ на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 55-62.
- ↑ Бойков, Г. „Османизацията“ на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 63.
- ↑ Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, 182.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.