Цветан Владовски

Цветан Владовски
	Цветан Владовски
български рок музикант
	16 декември 2005 г.
Роден	20 март 1956 г. София, Народна република България
Починал	10 декември 2006 г. (50 г.) София, Република България
Музикална кариера
Стил	поп рок, хардрок
Инструменти	вокал, флейта
Глас	тенор
Активност	от 1970 г.
Лейбъл	„Балкантон“
Участник в	„Тангра“, „Диана Експрес“
	Цветан Владовски в Общомедия

Цветан Христов Владовски, по-известен като Чочо Владовски, е български музикант, певец, композитор и аранжор, известен най-вече като вокалист на рок група Тангра.

Кратка биография

Чочо Владовски е роден в гр. София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски – солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално – с цигулка, впоследствие – с флейта, с която се записва в музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат – Трошан Владовски, китарист на „Сребърните гривни“, една от първите рок групи в България.

Умира на 10 декември 2006 г. след тежко боледуване.

Творчески път

Първи стъпки

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тъл, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970 – 1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако „Циганина“ свирят на морето в къмпинга Аркутино.

Професионално израстване

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като беквокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни песни на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрий, Дийп Пърпъл, в които Чочо се изявява и като фронт-вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и „6+1“. През този период работи с известните имена в българския рок – Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др.

За кратко време твори и с група Диана Експрес.

В шоу бизнеса

През периода 1975 – 1978 г. работи с Емил Димитров в неговия оркестър „Синьо-белите“. Освен многобройните гастроли в България, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия и Турция. Има участия на фестивала „Златният Орфей“, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройни концертни прояви и замисля самостоятелни изяви.

С група „Тангра“

През 1979 г. Чочо започва да пее с формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) – бас, Борислав Цонев („Боби“) – китара, Борислав Панов („Боти“) – клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) – барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с „Тангра“ през 1980 – 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков – бас, Борислав Цонев – китара, Емил Герасимов – ударни и Валентин Пападополус („Папи“) – клавири. Следват турнета в България и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът им е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР – респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.

Солова кариера

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи си с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“, отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“.

В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова, откривайки музикално студио и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. Реализира три популярни дуета с Лили („За да те има“, „Малък шанс“ и „Днешната любов“).

През 1996 година издава втория си албум „Богатство“.

В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов (Дени), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 г. за българска песен, а през следващата 1998 г. – първа награда. Печелят Първа награда на „Бургас и морето“ 1998, II Награда на Международния конкурс в Скопие през 1997. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи, дете“ в дует със Светлозара Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на родилия му се син Хари.

От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Приключенията на Гумените мечета“, „Капитан Балу“, „Новите приключения на Мечо Пух“, „Аладин“ и „Чернокрилият паток“.

Председател на Българската национална асоциация на производителите на звукозаписи (БНАПЗ).

Награди

„II награда“ за песента „И една звезда“ (муз. Петър Гюзелев) на Международния фестивал „Златният Орфей“ (Слънчев бряг, 1990).

като композитор:

„II награда“ за песента „Огън и дим“ (муз. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски) в изпълнение на дует Ритон на Международния фестивал „Златният Орфей“ (Слънчев бряг, 1997).

Дискография

Студийни албуми

„Нашият град“ (1982), с група „Тангра“
(LP, Балкантон – ВТА 10932)
„Цветан Владовски“ (1987)
(LP и МС, Балкантон – ВТА 12382)

Мини албуми

с „Тангра“

„Тангра“ (1980)
(SP, Балкантон – BTK 3617)
„Оркестър без име“ (1982) – Маргарита Хранова, Тангра
(SP, Балкантон – BTK 3660)

Компилации

„Богатство“ (1996)
(CD, Golden Records – GRCD 96001)
„Антология – част I“ (2000)
‎(CD, PolySound Inc. – PS 008959 201 – 11)

Външни препратки