Народно читалище „Цвят – 1870“
Народно читалище „Цвят – 1870“ във Видин е самостоятелно, самоуправляващо се културно-просветно сдружение на населението от Видин. Основано е на 25 март 1870 година. Намира се на централния градски площад „Бдинци“.
Цели
[редактиране | редактиране на кода]Читалището е юридическо лице с цел развитие на културата и повишаване на интелектуалните ценности, както и обогатяване на културния живот в града. Работи в тясно сътрудничество с културните учреждения и училищата на територията на града. Сдружава се с други читалища и институции от общината за провеждане на съвместни инициативи и дейности.
Поддържа и развива народните обичаи и традиции. Създава условия за развитие и изява на творческите способности на младото поколение. Основна цел е да се развиват народните традиции и фолклор, музикалните и танцови изкуства. Сред приоритетите на читалището е работата с деца и младежи.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Структурата включва: Смесен хор „Видин“, Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Цвят“, Детска школа по народни танци, Школа по джаз-танци, джаз-състави „Фейм“ и „Фейм джуниър“, Детска езикова школа (английски език), Школа по изобразително изкуство „Дъга“, Школа по народни инструменти и народно пеене, Школа по пиано.
В продължение на десетилетия в сградата на читалището се разполага едноименното кино „Цвят“, открито на 26 март 1939 година. Недалеч, в Градската градина, между Драматичния театър и Художествената галерия, се намира лятно кино „Цвят“, вече отдавна запуснато. Кинозалата на зимното кино, след закриването му през 1990-те години, действа като дискотека.
Прояви
[редактиране | редактиране на кода]Сред забележителните прояви са концертите на пианисти, певци и танцьори, обучавани в читалището, международният фолклорен фестивал „Танци край Дунава“, съборът за автентичен фолклор „Дунавски ритми“.
Международни участия: Турну Северин, Румъния (2013), Нитра, Словакия (2008), Кошице, Словакия (2006), Леко, Италия (2005), Улм, Германия (2004), Лесковац, Сърбия (2004), Каляри и Нуоро, Италия (2003), Белград и Зайчар, Сърбия (2003), Афион, Турция (2002), Радзионков, Полша (2001), Мошонмагяровар, Унгария (2000), М. Каменица, Македония (1999), Егер, Унгария (1998).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Цвят“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine.