Черокска писменост
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Черокското писмо е силабар (сричкова писменост) изобретен през 1819 г. от индианец чероки на име Секвоя за нуждите на езика чероки. Трябва да се отбележи, че създаването на писмеността от този човек само по себе си е забележително събитие, тъй като първоначално той е бил напълно неграмотен. В тази система всеки символ представлява конкретна сричка, за разлика от кирилицата, където всеки символ представлява дадена фонема. Черокското писмо съдържа 85 символа, което, с някои изключения, покрива наличните срички в черокския език.
След създаването си, писмото бързо придобива популярност и десетилетия наред се използва при издаването на вестника Черокски феникс. И до днес се използва при преводи на рецепти, религиозни текстове, народни творчество, и др. Познаването му се счита за необходимо за придобиване на черокско гражданство, но трябва да се отбележи, че при изучаването на черокски език в училищата се използва латиница.
a [a]~[ə] |
e [e]~[ɛ] |
i [i]~[ɪ] |
o [o]~[ɔ] |
u [u]~[ʊ] |
v [ə̃] | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
— | Ꭰ a | Ꭱ e | Ꭲ i | Ꭳ o | Ꭴ u | Ꭵ v | ||||
g [ɡ] |
Ꭶ ga | Ꭷ ka | Ꭸ ge | Ꭹ gi | Ꭺ go | Ꭻ gu | Ꭼ gv | |||
h [h] |
Ꭽ ha | Ꭾ he | Ꭿ hi | Ꮀ ho | Ꮁ hu | Ꮂ hv | ||||
l [l] |
Ꮃ la | Ꮄ le | Ꮅ li | Ꮆ lo | Ꮇ lu | Ꮈ lv | ||||
m [m] |
Ꮉ ma | Ꮊ me | Ꮋ mi | Ꮌ mo | Ꮍ mu | Ᏽ mv | ||||
n [n] |
Ꮎ na | Ꮏ hna | Ꮐ nah | Ꮑ ne | Ꮒ ni | Ꮓ no | Ꮔ nu | Ꮕ nv | ||
qu [kʰw] |
Ꮖ qua | Ꮗ que | Ꮘ qui | Ꮙ quo | Ꮚ quu | Ꮛ quv | ||||
s [s] |
Ꮝ s | Ꮜ sa | Ꮞ se | Ꮟ si | Ꮠ so | Ꮡ su | Ꮢ sv | |||
d/t [d]/[t] |
Ꮣ da | Ꮤ ta | Ꮥ de | Ꮦ te | Ꮧ di | Ꮨ ti | Ꮩ do | Ꮪ du | Ꮫ dv | |
tl [t͡ɬ] |
Ꮬ dla | Ꮭ tla | Ꮮ tle | Ꮯ tli | Ꮰ tlo | Ꮱ tlu | Ꮲ tlv | |||
ts [t͡s]~[d͡ʒ] |
Ꮳ tsa | Ꮴ tse | Ꮵ tsi | Ꮶ tso | Ꮷ tsu | Ꮸ tsv | ||||
w [ɰ] |
Ꮹ wa | Ꮺ we | Ꮻ wi | Ꮼ wo | Ꮽ wu | Ꮾ wv | ||||
y [j] |
Ꮿ ya | Ᏸ ye | Ᏹ yi | Ᏺ yo | Ᏻ yu | Ᏼ yv |
Забележка: Знакът ‘v’ в представената таблица е носовка.
Компютърна поддръжка
[редактиране | редактиране на кода]Черокските символи се поддържат от стандарта Unicode, в символния интервала от U+13A0 до U+13FD.
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | A | B | C | D | E | F | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
13A | Ꭰ | Ꭱ | Ꭲ | Ꭳ | Ꭴ | Ꭵ | Ꭶ | Ꭷ | Ꭸ | Ꭹ | Ꭺ | Ꭻ | Ꭼ | Ꭽ | Ꭾ | Ꭿ |
13B | Ꮀ | Ꮁ | Ꮂ | Ꮃ | Ꮄ | Ꮅ | Ꮆ | Ꮇ | Ꮈ | Ꮉ | Ꮊ | Ꮋ | Ꮌ | Ꮍ | Ꮎ | Ꮏ |
13C | Ꮐ | Ꮑ | Ꮒ | Ꮓ | Ꮔ | Ꮕ | Ꮖ | Ꮗ | Ꮘ | Ꮙ | Ꮚ | Ꮛ | Ꮜ | Ꮝ | Ꮞ | Ꮟ |
13D | Ꮠ | Ꮡ | Ꮢ | Ꮣ | Ꮤ | Ꮥ | Ꮦ | Ꮧ | Ꮨ | Ꮩ | Ꮪ | Ꮫ | Ꮬ | Ꮭ | Ꮮ | Ꮯ |
13E | Ꮰ | Ꮱ | Ꮲ | Ꮳ | Ꮴ | Ꮵ | Ꮶ | Ꮷ | Ꮸ | Ꮹ | Ꮺ | Ꮻ | Ꮼ | Ꮽ | Ꮾ | Ꮿ |
13F | Ᏸ | Ᏹ | Ᏺ | Ᏻ | Ᏼ | Ᏽ | ᏸ | ᏹ | ᏺ | ᏻ | ᏼ | ᏽ |
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | A | B | C | D | E | F | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
AB7 | ꭰ | ꭱ | ꭲ | ꭳ | ꭴ | ꭵ | ꭶ | ꭷ | ꭸ | ꭹ | ꭺ | ꭻ | ꭼ | ꭽ | ꭾ | ꭿ |
AB8 | ꮀ | ꮁ | ꮂ | ꮃ | ꮄ | ꮅ | ꮆ | ꮇ | ꮈ | ꮉ | ꮊ | ꮋ | ꮌ | ꮍ | ꮎ | ꮏ |
AB9 | ꮐ | ꮑ | ꮒ | ꮓ | ꮔ | ꮕ | ꮖ | ꮗ | ꮘ | ꮙ | ꮚ | ꮛ | ꮜ | ꮝ | ꮞ | ꮟ |
ABA | ꮠ | ꮡ | ꮢ | ꮣ | ꮤ | ꮥ | ꮦ | ꮧ | ꮨ | ꮩ | ꮪ | ꮫ | ꮬ | ꮭ | ꮮ | ꮯ |
ABB | ꮰ | ꮱ | ꮲ | ꮳ | ꮴ | ꮵ | ꮶ | ꮷ | ꮸ | ꮹ | ꮺ | ꮻ | ꮼ | ꮽ | ꮾ | ꮿ |
Черокски шрифт се доставя за първи път от операционната системи Mac OS X, версия 10.3 (Panther), а по-късно и от Windows Vista. Предлагат се както безплатни, така и комерсиални черокски шрифтове.
|