Хърби Ханкок

Хърби Ханкок
американски пианист
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.
Роден	12 април 1940 г. Чикаго, САЩ
Етнос	афроамериканци
Учил в	Гринелски колеж
Награди	„Оскар“ за най-добра оригинална музика (1986) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998) Албум на годината (2007) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2008)
Музикална кариера
Стил	джаз, бибоп, джаз рок, постбоп, фънк, хард боп, електро, джаз фънк, ритъм и блус, поп рок, класическа музика
Инструменти	пиано, клавитара, флейта, елктронна клавиатура, синтезатор, музикална клавиатура
Активност	от 1961 г.
Лейбъл	„Блу Ноут“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, PolyGram, „Сони Би Ем Джи“, „Уорнър Брос Рекърдс“
Участник в	„Американска академия за изкуство и наука“
Уебсайт	www.herbiehancock.com Страница в IMDb
Хърби Ханкок в Общомедия

Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.

Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).

Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.

Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.

Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл. Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.

На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.

През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.

Дискография

• Takin' Off (1962), за Блуноут