Рикарда Хух
| Рикарда Хух Ricarda Huch | |
 Фотография, ок. 1914 г. | |
| Родена | 18 юли 1864 г. |
|---|---|
| Починала | 17 ноември 1947 г. |
| Професия | поет, писател, историк |
| Националност |  Германия |
| Жанр | стихотворение, новела, повест, роман |
| Награди | „Гьоте“ (1931) |
| Уебсайт | |
| Рикарда Хух в Общомедия | |
Рикарда Хух (на немски: Ricarda Huch) е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.
Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата „империя на пъкъла“ напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война – малко преди смъртта си – тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата „Стихотворения“ (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание – над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата[1].
Поезията на Рикарда Хух е събрана в книгите „Стари и нови стихотворения“ (1920) и „Есенен огън“ (1944).
Признание
[редактиране | редактиране на кода]За антологията си „Немски поети“ (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух и казва, може би несправедливо, за нея: „Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувства, логично да мисли.“
Поетесата е отличена с наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1944).
Избрана е за почетен доктор на Йенския университет „Фридрих Шилер“ (1946).
В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда „Рикарда Хух“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Der Bundesschwur. Lustspiel mit Benutzung der historischen Ereignisse in der schweizerischen Eidgenossenschaft vom Jahre 1798, 1890
- Gedichte, 1891
- Die Hugenottin, Historische Novelle, 1892
- Evoe Dramatisches Spiel, 1892
- Die Neutralität der Eidgenossenschaft besonders der Orte Zürich und Bern während des spanischen Erbfolgekrieges, Diss., 1892
- Erinnerungen von Ludolf Ursleu dem Jüngeren, Roman, 1893
- Gedichte, 1894
- Das Spiel von den vier Züricher Heiligen, 1895
- Die Wick'sche Sammlung von Flugblättern und Zeitungsnachrichten aus dem 16. Jahrhundert in der Stadtbibliothek Zürich, 1895
- Der Mondreigen von Schlaraffis, Novelle, 1896
- Teufeleien, Lügenmärchen, Novellen, 1897
- Haduvig im Kreuzgang, Novelle, 1897
- Fra Celeste und andere Erzählungen (Der arme Heinrich; Der Weltuntergang; Die Maiwiese), 1899
- Blütezeit der Romantik, 1899
- Ausbreitung und Verfall der Romantik, 1902
- Dornröschen. Ein Märchenspiel, 1902
- Aus der Triumphgasse. Lebensskizzen, 1902
- Vita somnium breve, 2 Bde. Roman, 1903 (später als: Michael Unger)
- Von den Königen und der Krone, Roman, 1904
- Gottfried Keller, 1904
- Seifenblasen Drei scherzhafte Erzählungen (Lebenslauf des heiligen Wonnebald Pück; Aus Bimbos Seelenwanderungen; Das Judengrab), 1905
- Die Geschichten von Garibaldi (Bd. 1: Die Verteidigung Roms; Bd. 2: Der Kampf um Rom), 1906-1907
- Neue Gedichte, 1908
- Das Risorgimento, 1908
- Das Leben des Grafen Federigo Confalonieri, 1910
- Der Hahn von Quakenbrück und andere Novellen (Der Sänger; Der neue Heilige), 1910
- Der letzte Sommer, Eine Erzählung in Briefen, 1910
- Der große Krieg in Deutschland, Bd. 1-3, 1912-1914
- Natur und Geist als die Wurzeln des Lebens und der Kunst, 1914 (später als: Vom Wesen des Menschen. Natur und Geist., 1922)
- Wallenstein. Eine Charakterstudie, 1915
- Luthers Glaube. Briefe an einen Freund, 1916
- Der Fall Deruga. Roman, 1917
- Jeremias Gotthelfs Weltanschauung, Vortrag, 1917
- Der Sinn der Heiligen Schrift, 1919
- Alte und neue Gedichte, 1920
- Entpersönlichung, 1921
- Michael Bakunin und die Anarchie, 1923
- Stein, 1925
- Graf Mark und die Prinzessin von Nassau-Usingen, Eine tragische Biographie, 1925
- Der wiederkehrende Christus. Eine groteske Erzählung, 1926
- Im alten Reich. Lebensbilder deutscher Städte (3 Bände: Der Norden/Die Mitte des Reiches/Der Süden), 1927
- Neue Städtebilder (Im alten Reich Bd. 2), 1929
- Gesammelte Gedichte, 1929
- Alte und neue Götter (1848). Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1930 (später als: 1848. Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1948)
- Deutsche Geschichte, 1934-49
- Römisches Reich Deutscher Nation, Bd. 1, 1934
- Das Zeitalter der Glaubensspaltung, Bd. 2, 1937
- Untergang des Römischen Reiches Deutscher Nation, Bd. 3, 1949
- Frühling in der Schweiz, Autobiographsische Darstellung, 1938
- Weiße Nächte, Novelle, 1943
- Herbstfeuer, Gedichte, 1944
- Mein Tagebuch, 1946
- Urphänomene, 1946
- Der falsche Großvater, Erzählung, 1947
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Рикарда Хух- Произведения на Рикарда Хух в
Моята библиотека - Поезия от Рикарда Хух Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Рикарда Хух в Die LYRIKwelt
- ((de)) Рикарда Хух в Литературния портал Бавария
- ((de)) Biographie: Ricarda Huch
- ((de)) Ricarda Huch: Leben und Schreiben im europäischen Horizont Архив на оригинала от 2007-02-05 в Wayback Machine.
- Произведения на Рикарда Хух в
проекта Гутенберг - ((en)) Рикарда Хух в
Internet Movie Database
|
