Христо Иванов (Големия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.

---

Христо Иванов Големия
български революционер и политик
Роден	Христо Иванов Крачулов 14 септември 1838 г. Къкрина, Османска империя
Починал	29 януари 1898 г. Търново, Княжество България
Националност	България
Работил	книговезец
Въоръжена борба
Кауза	Освобождение на България
Подкрепял	Вътрешната революционна организация
Противник на	Османската империя
Активна дейност	1860 – 1878
Политика
Партия	Народно-либералната партия (стамболовисти)
Отличия	Орден „За храброст“ Орден „За гражданска заслуга“
Депутат
VI ОНС
Семейство
Баща	Иван Крачула
Христо Иванов Големия в Общомедия

Христо Иванов Крачулов, известен като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата, е български националреволюционер, близък другар на Васил Левски, участник в Българските легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО). Участник в Априлското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885). Политик от Народно-либералната партия (стамболовисти) Народен представител в VI ОНС.

Биография

Христо Иванов е роден на 14 септември 1838 г. в село Къкрина, Ловешко. Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене. Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите Петко Славейков и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята – кожухарство и книговезство при свещеник Лукан Лилов (1851 – 1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародери.

През 1860 г. емигрира в Сърбия. Тук се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците „Волф“ и „Караджич“ и в „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в Първата българска легия (1862), където преминава начално военно обучение. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.

След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Г. Данов и Йоаким Груев. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за Българска православна църква.

Урежда си документи за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград – Сицилия – Генуа – Марсилия. Поради изчерпване на парите отпътува за Порт Саид и работи на строежа на Суецкия канал.

Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във Втората българска легия. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в легията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.

От 1862 г. активно сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Заселва се във Велико Търново и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Във ВРО неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на Васил Левски. След обединението на ВРО и БРЦК получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.

Портрет на Христо Иванов Големия, 1898 г.

След смъртта на Васил Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян, село Ново село и Севлиево. Участва в битки по време на Априлското въстание при село Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков до началото на юли 1877 г.

Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник Алексей Жеребков се сражава при първото освобождение на Ловеч. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на Величка Хашнова. След второто освобождение на Ловеч създава българска доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант Йосиф Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив.

Паметник на Христо Иванов Големия във Велико Търново

След Освобождението участва в създаването на Комитетите „Единство“. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880 – 1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия. Формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 души и е неин войвода по време на Сръбско-българската война (1885).

Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). Народен представител от Ловеч в VI обикновено народно събрание (1890 – 1893). Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.

Награди

• Орден „За храброст“
• Орден „За гражданска заслуга“

Посмъртно признание

През 1984 г. на ул. „Максим Райкович“ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Скулптор на паметника е Георги Върлинков, а архитект Косьо Антонов. Улици в Ловеч и София (Карта) носят неговото име. През 2011 г. негов барелеф е поставен на Къкринското ханче.

Къщата му във Велико Търново е реновирана през 2019 г. като къща за гости с музейна експозиция за живота му.

Източници

• Маринов М., Христо Иванов-Големия. Личност и дело, Издателство на ОФ, С., 1987, с. 173.