Холокост в Унгария

Между 1941 и 1945 г. около 0,5 млн. унгарски евреи стават жертва на еврейския холокост.

Предварителна история

Закон 25 от 1920 г.

Законът за записване във висшите учебни заведения е бил първият антиеврейски закон в по-новата история на Европа. Законът официално не се е отнасял за евреите, а за всички малцинства в Унгария. Законът е предвиждал съотношението на студентите-първокурсници от отделните етноси да не надхвърля съотношението на етносите в страната. Законът е бил в нарушение с въведения още през 1867 г. принцип, според който евреите в Унгария са официално смятани не за етническо малцинство, а за унгарци от израелитянско вероизповедание.

Законът е действал до 1928 г.

Първият еврейски закон

Закон 15 от 1938 г. е определил таван от 20 % за евреите в свободните професии и в търговските, финансови и промишлени предприятия с десет или повече служители.

Освободени от закона са били евреите, получили военни награди през Първата световна война и отличили се в борбата срещу унгарското комунистическо управление от 1919 г., също така и вдовиците и децата на геройски починали военни, и също евреи, напуснали еврейската религия до 1919 г.

Законът е дефинирал понятието евреин основно все още на религиозна основа, макар че имало е вече и расов елемент: всички напуснали еврейската религия след 1919 г. по силата на закона са били смятани за евреи.

Вторият еврейски закон

Закон 4 от 1939 г. вече определя понятието евреин главно на расова основа: за евреин се брои всеки, независимо от религиозната си принадлежност, който има има най-малко един родител или най-малко двама дядовци/баби, членове на израелитянското вероизповедание. Законът е определил таван от 6 % за евреите в свободните професии и в търговските, финансови и промишлени предприятия с десет или повече служители. Законът също така е забранявал на евреи да заемат служби в държавната администрация, в правосъдието и в държавните средни училища. Било е забранено и заемане на ръководни длъжности в театрите и медиите.

Третият еврейски закон

Закон 15 от 1941 г. вече е определял за евреин всяко лице без изключение, което е имало най-малко двама дядовци/баби, родени в израелитянското вероизповедание. Законът също така е забранил браковете и половите връзки между евреи и неевреи.

Изпълнение

Още преди пристигането на германските войски в Унгария (19 март 1944 г.), унгарското правителство през 1941 г. депортира 19 хиляди евреи без унгарско гражданство (бежанци от окупирани от Германия страни) до германската окупационна зона в СССР, където те са ликвидирани от отряди на СС. Евреите с унгарско гражданство са били в сравнителна безопасност до март 1944 г.

Точните планове за депортиране на унгарските евреи са изработени от подполковника от СС Адолф Айхман след консултации с унгарските държавни секретари Ласло Баки и Ласло Ендре. Наредбите, необходими за извършване на операцията са били внесени от вътрешния министър Андор Ярош. Регент Хорти е дал поле за свободно действие на правителството за да може то само да се разпорежда по въпроса.

Групата на Айхман

Адолф Айхман в съдебната зала в Израел, 1960 г.

От германска страна главното действащо лице е подполковникът от СС Адолф Айхман. Неговата група, заедно с помощния пресонал, е включвал едва 150-200 души. Това означава, че германците на са имали дори физическа възможност да извършат сами, без унгарска помощ, депортирането на евреите. По-късно, през 1960 г., на процеса срещу него в Израел, Адолф Айхман разказва, че дори хората му на няколко пъти са били стъписани от жестокостта на унгарската жандармерия при извършването на депортирането на унгарските евреи.

Унгарците

От унгарска страна оперативните действия са били ръководени от трима души:

Андор Ярош, бивш унгарски политик от Словакия, бивш заместник министър-председател, настоящ министър на вътрешните работи
Ласло Баки, бивш крайно-десен политик, излязъл от партията на Салаши, агент на немските тайни служби, политически държавен секретар по вътрешни работи
Ласло Ендре, административен държавен секретар по вътрешни работи

Подготовка

Планът е включвал три етапа:

отделянето на евреите от останалата част на обществото
концентриране на евреите в пунктове (гета) в големите градове
ликвидиране на гетата чрез извозване на тяхното население до германските изтребителни лагери.

Ласло Ендре е предлагал акцията да започне в Будапеща, с цел обезглавяване на унгарските евреи. Адолф Айхман е предлагал точно обратното: първо да се започне с евреите намиращи се в райони близки до фронтовата линия, а Будапеща да остане за на края. В крайна сметка предложението на Айхман е прието.

Първите разпоредби с цел започване на акцията са били приети от унгарското правителство на 29 март 1944 г. С цел попречване на комуникацията измежду евреите приета е разпоредба забраняваща притежаване на леки коли и телефонни линии от евреи. След това са излизали все по-нови разпоредби, целящи постепенното пълно изтласкване на евреите от обществения живот: било им в забранено да посещават театри, кина, плажове, басейни, било е ограничено правото им на пътуване и пазаруване, били са издадени и специални купони за храна за евреи.

Гетата

Концентрирането на евреите в гета в големите градове бе извършено за няколко седмици. Акцията започна на 16 април в гр. Каша и завърши на 3 юли в градовете Печ, Сомбатхей и в околността на Будапеща. На 3 юли цялото еврейско население на Унгария, с изключение на будапещенските евреи, общо 437 хиляди души, е концертирано в общо 170 гета.

В Бъдапеща концертирането на евреите бе завършено чак към края на юни 1944 г. За разлика от другите градове, в Будапеща евреите бяха концентрирани не в оградено гето, а в разпръснати жилищни сгради на територията на целия град, сгради бяха наричани „звездни къщи“ (от звездата на Давид).

Депортиране

Официалното обяснение за извозване на евреите от Унгария за Германия е „даване под наем на работна ръка“. На въпросите защо заминават и неработоспособни старци, деца, бебета, тежко болни, дори инвалиди, официалният отговор е „евреите много обичат семействата, и в тяхно присъствие работят по-добре“.

Влаковете до Кашша са придружавани от унгарската жандармерия, а от там са поети от германските СС.

Депортирането започва на 19 май от гетата в Коложвар и Марошвашархей, и завършва на 16 юли в Секешфехервар. След тази дата Унгария, с изключение на Будапеща, остава почти без еврейско население.

Спиране на депортирането

Поради международния натиск и промененото положение на фронта (става ясно, че Германия губи войната), регент Хорти на 26 юни 1944 г. свиква правителствено заседание, на което предлага спиране на депортациите. Министър-предсадеталят Стояи и вътрешният министър Ярош изразяват несъгласие, и решават да продължат депортирането въпреки Хорти: за началото на юли привикват хиляди жандармеристи от провинцията в Будапеща с цел те да извършат депортирането на будапещенските евреи до Германия. Страхувайки се от държавен преврат срещу себе си, Хорти извиква в Будапеща верни на него бронирани танкови единици, и по този начин жандармерията е принудена да се изтегли. Евреите в Будапеща остават в „звездните къщи“.

Независимо от всичко това, все още е извършено депортиране на около 3000 хиляди души, като последното депортиране е на 24 юли.

Власт на нилашите

След неуспешния опит на Хорти да извади Унгария от войната, той е отстранен от властта, и на негово място идва Ференц Салаши, лидер на крайно-дясната Партия на кръстосаните стрели.

Новият вътрешен министър сключва споразумение с германския пълномощен представител за възобновяване на депортирането. То започва отново на 6 ноември и засяга около 50 хил. души.

Салаши обаче, макар и да е убеден „асемит“ (измислен от самия него израз, тъй като намира израза „антисемит“ за прекалено умерен) се вълнува и от желанието си за международно признаване на своя режима. След като Ватикана и неутралните държави призовават Салаши да спре депортациите, той решава да спре по нататъшното извозване на евреите от страната и вместо това пристъпва към създаване на еврейско гето в центъра на Будапеща. След като обаче, през декември 1944 г. става ясно, че никой няма да признае управлението му, Салаши губи интерес от запазването на евреите. Депортирането до Германия вече е невъзможно поради военната обстановка, започват обаче всекидневен терор и убийства в будапещенското гето, като любимият начин на отрядниците от партията на Салаши е закарване на групи евреи до брега на Дунава, където биват разстрелвани. Общият брой на жертвите на тези акции не е изяснен, предположенията са за брой между 4 и 8 хил. души. Жестокостите са прекратени на 17 януари 1945 г., когато Червената армия завзема Пеща и будапещенското еврейско гето.