Хидротермален комин
Хидротермален комин е отвор в повърхността на планета, от който излиза геотермално затоплена вода. Хидротермалните комини са често срещани във вулканично активни райони, където тектонските плочи се раздалечават и сред средноокеански хребети.[1] Тези комини съществуват, защото Земята е геологично активна и има голямо количество вода на повърхността си. Сухоземните видове включват геотермални извори, фумароли и гейзери. Под морето хидротермалните комини могат да образуват фигури, наричани черни пушачи. В сравнение с по-голямата част от дълбоко море, районите около подводните хидротермални комини са биологически по-продуктивни, често имащи комплексни общества, задвижвани от химикалите, разтворени във флуидите на комините. Хемосинтезиращи бактерии и археи образуват основата на хранителната верига, поддържаща различни организми, сред които рифтия, морско блюдо, скариди и други. Смята се, че активни хидротермални комини съществуват на спътника на Юпитер Европа и на спътника на Сатурн Енцелад.[2][3] Спекулира се, че древни хидротермални комини са съществували и на Марс.[1][4]
В края на 70-те години на 20 век близо до островите Галапагос, в източната част на Тихия океан, учените откриват същества, които живеят в пълен мрак на дълбочина 2600 m.
Тези удивителни същества обитават океанското дъно край подводни дълбоки дупки, наречени гърла, от които бликат струи гореща вода. Срещат се в райони, в които по дъното има пукнатини. През тях морската вода се процежда към вътрешността на Земята, там се нагрява от магмата до 350 °C и под огромно налягане се изтласква нагоре през гърлата към дъното. Горещата вода е богата на минерали, които се отлагат върху гърлата и образуват т. нар. комини. Понякога те достигат до 50 m. В зависимост от вида на отложените минерали, комините са оцветени в черно или бяло.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Hydrothermal vents and prebiotic chemistry: a review // Boletín de la Sociedad Geológica Mexicana 68 (3). 2016. с. 599‒620.
- ↑ Chang, Kenneth. Conditions for Life Detected on Saturn Moon Enceladus // New York Times.
- ↑ Spacecraft Data Suggest Saturn Moon's Ocean May Harbor Hydrothermal Activity // NASA. Архивиран от оригинала на 2015-03-13. Посетен на 2017-12-26.
- ↑ Paine, M. Mars Explorers to Benefit from Australian Research // Space.com. 15 май 2001. Архивиран от оригинала на 2006-02-21. Посетен на 2017-12-26.
Кренфийлд, Ингрид. 100 най-удивителни чудеса на природата. София, ФЮТ, 2000. ISBN 954-625-169-0.
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||
