Направо към съдържанието

Библиография на Хегел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хегел - библиография)

Библиография върху авторите и книгите за Хегел и хегеловата философия.

  • Beiser, Frederick C. (2005). Hegel. Routledge
  • Findlay, John Niemeyer (1958). Hegel: A Re-examination. Oxford University Press
  • Gouin, Jean-Luc (2000). Hegel ou de la Raison intégrale, suivi de: „Aimer Penser Mourir: Hegel, Nietzsche, Freud en miroirs“, Montréal (Québec), Éditions Bellarmin, 225 p.
  • Houlgate, Stephen (2005). An Introduction to Hegel. Freedom, Truth and History. Oxford: Blackwell
  • Kainz, Howard P. (1996). G. W. F. Hegel. Ohio University Press.
  • Kaufmann, Walter, 1965. Hegel: A Reinterpretation. New York: Doubleday (reissued Notre Dame IN: University of Notre Dame Press, 1978)
  • Plant, Raymond, 1983. Hegel: An Introduction. Oxford: Blackwell
  • Singer, Peter, 2001. Hegel: A Very Short Introduction. Oxford University Press (previously issued in the OUP Past Masters series, 1983)
  • Stirling, James Hutchison, The Secret of Hegel: Being the Hegelian System in Origin Principle, Form and Matter
  • Taylor, Charles, 1975. Hegel. Cambridge: Cambridge University Press.
– Обширна експозиция на хегелианската мисъл и нейното влияние на централните интелектуални и духовни въпроси в неговото и нашето време.
  • Scruton, Roger, „Understanding Hegel“ in The Philosopher on Dover Beach, Manchester: Carcanet Press, 1990
  • Beiser, Frederick C. (ed.), 1993. The Cambridge Companion to Hegel. Cambridge: Cambridge University Press.
– Колекция от статии върху широк спектър от хегеловата мисъл.
  • Adorno, Theodor W., 1994. Hegel: Three Studies. MIT Press. Translated by Shierry M. Nicholsen, with an introduction by Nicholsen and Jeremy J. Shapiro
– Есета върху Хегеловата коцепция за духа/ума, опита и защо Хегел етруден за четене.
  • Althaus, Horst, 1992. Hegel und die heroischen Jahre der Philosophie. Munich: Carl Hanser Verlag. Eng. tr. Michael Tarsh as Hegel: An Intellectual Biography, Cambridge: Polity Press, 2000
  • Pinkard, Terry P., 2000. Hegel: A Biography. Cambridge: Cambridge University Press.
– От водещ американски хегелов изследовател, цели да развенчае някои популярни погрешни схващания за хегеловата мисъл.
  • Rosenkranz, Karl, 1844. Georg Wilhelm Friedrich Hegels Leben.
– Все още един много важен източник за живота на Хегел.
  • Hondt, Jacques d', 1998. Hegel: Biographie. Calmann-Lévy, поправена 2009
– Тази биография, заедно с биографията на Horst Althaus (1999), е разгледана в рецензия в Nuit Blanche: Le Commissaire et le Détective
  • Rockmore, Tom, 1993. Before and After Hegel: A Historical Introduction to Hegel's Thought. Indianapolis: Hackett.
  • Löwith, Karl, 1964. From Hegel to Nietzsche: The Revolution in Nineteenth-Century Thought. Translated by David E. Green. New York: Columbia University Press.

Развитието на Хегел

[редактиране | редактиране на кода]
  • Lukács, Georg, 1948. Der junge Hegel. Zürich and Vienna (2nd ed. Berlin, 1954). Eng. tr. Rodney Livingstone as The Young Hegel, London: Merlin Press, 1975
  • Harris, H. S., 1972. Hegel's Development: Towards the Sunlight 1770 – 1801. Oxford: Clarendon Press
  • Harris, H. S., 1983. Hegel's Development: Night Thoughts (Jena 1801 – 1806). Oxford: Clarendon Press
  • Dilthey, Wilhelm, 1906. Die Jugendgeschichte Hegels (repr. in Gesammelte Schriften, 1959, vol. IV)
  • Haering, Theodor L., 1929, 1938. Hegel: sein Wollen und sein Werk, 2 vols. Leipzig (repr. Aalen: Scientia Verlag, 1963)

Литература издавана в последно време

[редактиране | редактиране на кода]
  • Inwood, Michael, 1983. Hegel. London: Routledge & Kegan Paul (Arguments of the Philosophers)
  • Rockmore, Tom, 1986. Hegel's Circular Epistemology. Indiana University Press
  • Pinkard, Terry P., 1988. Hegel's Dialectic: The Explanation of Possibility. Temple University Press
  • Westphal, Kenneth, 1989. Hegel's Epistemological Realism. Kluwer Academic Publishers
  • Forster, Michael N., 1989. Hegel and Skepticism. Cambridge MA: Harvard University Press
  • Pippin, Robert B., 1989. Hegel's Idealism: the Satisfactions of Self-Consciousness. Cambridge University Press.
– Защитава строгата приемственост между Хегел и Кант.
  • Maker, William, 1994. Philosophy Without Foundations: Rethinking Hegel. State University of New York Press.
  • Winfield, Richard Dien, 1989. Overcoming Foundations: Studies in Systematic Philosophy. Columbia University Press

Феноменология на духа

[редактиране | редактиране на кода]
  • Stern, Robert, 2002. Hegel and the Phenomenology of Spirit. Routledge.
– Въведение за студенти.
  • Cohen, Joseph, 2007. Le sacrifice de Hegel. Paris, Galilée.
– Обширно изследване на въпроса за жертвеността в хегеловата Феноменология на духа.
  • Hyppolite, Jean, 1946. Genèse et structure de la Phénoménologie de l'esprit. Paris: Aubier. Eng. tr. Samuel Cherniak and John Heckman as Genesis and Structure of Hegel's „Phenomenology of Spirit“, Evanston: Northwestern University Press, 1979.
– Класически коментар.
  • Kojève, Alexandre, 1947. Introduction à la lecture de Hegel. Paris: Gallimard. Eng. tr. James H. Nichols, Jr., as Introduction to the Reading of Hegel: Lectures on the Phenomenology of Spirit, Basic Books, 1969.
– Влиятелно континентално изследване върху Хегел.
  • Solomon, Robert C., 1983. In the Spirit of Hegel. Oxford: Oxford University Press.
  • Harris, H. S., 1995. Hegel: Phenomenology and System. Indianapolis: Hackett.
– Основното от авторовия монументален двутомен коментар Hegel's Ladder.
  • Westphal, Kenneth R., 2003. Hegel's Epistemology: A Philosophical Introduction to the Phenomenology of Spirit. Indianapolis: Hackett.
  • Russon, John, 2004. Reading Hegel's Phenomenology. Indiana University Press.
  • Bristow, William, 2007. Hegel and the Transformation of Philosophical Critique. Oxford University Press.
  • Kalkavage, Peter, 2007. The Logic of Desire: An Introduction to Hegel's Phenomenology of Spirit. Philadelphia: Paul Dry Books.
– Тази работа предоставя вникване в комплексната работа на Хегел като цяло и също така служи като помощен инструмент при четенето на всяка глава и дори всеки параграф.
  • Scruton, Roger, „Understanding Hegel“ в The Philosopher on Dover Beach, Manchester: Carcanet Press, 1990.
  • Burbidge, John, 2006. The Logic of Hegel's Logic: An Introduction. Broadview Press.
  • Hartnack, Justus, 1998. An Introduction to Hegel's Logic. Indianapolis: Hackett.
  • Houlgate, Stephen, 2005. The Opening of Hegel's Logic: From Being to Infinity. Purdue University Press.
  • Schäfer, Rainer, 2001.Die Dialektik und ihre besonderen Formen in Hegels Logik. Hamburg/Meiner.
  • Wallace, Robert M., 2005. Hegel's Philosophy of Reality, Freedom, and God. Cambridge University Press.
– Чрез детайлизиран анализ на хегеловата Science of Logic, Уолас показва как Хегел допринася за широката платоническа традиция на философията, която включва Аристотел, Плотин и Кант. В същото време Уолас защитава Хегел от някои основни критики върху неговата философия, включително тази на Чарълз Тейлър в Hegel.
  • Winfield, Richard Dien, 2006. From Concept to Objectivity: Thinking Through Hegel's Subjective Logic. Ashgate.
  • Avineri, Shlomo, 1974. Hegel's Theory of the Modern State. Cambridge University Press.
– Най-доброто въведение за хегеловата политическа философия.
  • Ritter, Joachim, 1984. Hegel and the French Revolution. MIT Press.
  • Riedel, Manfred, 1984. Between Tradition and Revolution: The Hegelian Transformation of Political Philosophy, Cambridge.
  • Marcuse, Herbert, 1941. Reason and Revolution: Hegel and the Rise of Social Theory.
– Въведение във философията на Хегел, посветено на развенчаването на концепцията, че хегеловата работа включва in nuce фашисткия тоталитарианизъм на национал социализма; отричането на философията чрез исторически материализъм.
  • Rose, Gillian, 1981. Hegel Contra Sociology. Athlone Press.
  • Scruton, Roger, „Hegel as a conservative thinker“ in The Philosopher on Dover Beach, Manchester: Carcanet Press, 1990.
  • Desmond, William, 2003. Hegel's God: A Counterfeit Double?. Ashgate.
  • O'Regan, Cyril, 1994. The Heterodox Hegel. State University of New York Press, Albany.
– Най-авторитетната работа до днес върху хегеловата философия на религията.
  • Cohen, Joseph, 2005. Le spectre juif de Hegel (in French language); Preface by Jean-Luc Nancy. Paris, Galilée.
– Широко изследване на еврейския въпрос в хегеловото ранно теологично писане.
  • Dickey, Laurence, 1987. Hegel: Religion, Economics, and the Politics of Spirit, 1770 – 1807. Cambridge University Press.
– Увлекателно описание за това как „Хегел всъщност става Хегел“, като се използва хипотезата, че Хегел „е бил един неуспял теолог“.

Репутацията на Хегел

[редактиране | редактиране на кода]
  • Popper, Karl. The Open Society and Its Enemies, vol. 2: Hegel and Marx.
– Една станала изключително влиятелно „нападение“ към Хегел.
  • Stewart, Jon, ed., 1996. The Hegel Myths and Legends. Northwestern University Press.

На руски и от руски автори

[редактиране | редактиране на кода]