Направо към съдържанието

Хан (народ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хански китайци)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.

Китайци пренасочва насам. За други значения вижте Китайци (пояснение).
Хан
漢族 / 汉族
Общ брой1,4 млрд.
По места Китай: 1 207 541 842
 Тайван: 22 575 365
 Индонезия: 7 566 200
 Тайланд: 7 053 240
 Малайзия: 6 187 400
 САЩ: 3 376 031
 Сингапур: 2 684 936
 Канада: 1 612 173
 Перу: 1 300 000
 Виетнам: 1 263 570
 Филипини: 1 146 250
 Мианмар: 1 101 314
 Русия: 998 000
 Австралия: 614 694
 Япония: 519 561
 Камбоджа: 343 855
 Великобритания: 296 623
 Франция: 230 515
 Индия: 189 470
 Лаос: 185 765
ЕзикКитайски език
РелигияБудизъм, Даоизъм, християнство, ислям, Конфуцианство
Сродни групияпонци, корейци
Хан в Общомедия

Хан, Ханци или Хански китайци (на традиционен китайски: 漢族, на опростен китайски: 汉族, на пинин: hànzú или hànrén) е етноним, с който се нарича основната етническа група в Китайската народна република. Съставлява 91,6% от населението на страната и често неправилно е наричана с общото название китайци[1], под което се имат предвид всички граждани на Китай, независимо от тяхната етническа принадлежност. Народът хан е най-многобройният в света, като броят му надминава 1 милиард души.

Писмените артефакти позволяват да се реконструира появата на хан ще преди 4 хил. години. През 16 век започва миграция на народа хан от техните традиционни територии на нови места.

Културните елементи, свързващи народа хан в една нация, са общата китайска писменост (обща за всички китайски диалекти), а също така и съзнанието за обща история и традиция.

Географско разпределение

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на народа хан извън Китай надхвърля 100 000 000 души.

Разнообразие на Хан

[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение на разнообразието в говоримия език, чиито варианти (диалекти) всички произтичат от общ предшественик старокитайски, има също така регионални различия сред културите на Хан. Например китайската кухня варира от известната с лютивостта си съчуанска кухня до гуандунската Димсам и прясната морска храна. Между тях съществуват общи черти, макар различията в културно, поведенческо, езиково и религиозно отношение в някои отношения да са съществени.

  1. В българския език думата е с тюркски произход, вероятно дошла през староруския език.