Направо към съдържанието

Франсоа Мажанди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Франсоа Маженди)
Франсоа Мажанди
François Magendie
френски физиолог
Франсоа Мажанди през 1822 г.
Франсоа Мажанди през 1822 г.

Роден
Починал
7 октомври 1855 г. (72 г.)
Саннуа, Париж, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

НационалностФранцузин
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вКолеж дьо Франс, Отел-Дию дьо Пари
Известен сфорамен на Мажанди, един от откривателите на алкалоида еметин
ПовлиялКлод Бернар
Франсоа Мажанди в Общомедия

Франсоа Мажанди (на френски: François Magendie) е френски лекар-физиолог, пионер на експерименталната физиология.

Роден в град Бордо, (* 6 октомври 17837 октомври 1855), а умира в градчето Саннуа (Sannois) край Париж. Известен е с описанието форамен на Мажанди във вентрикуларната система на мозъка. Съществува така също и знак на Мажанди – двигателна ротация на окото (надолу и навътре) при наличие на повреда в малкия мозък.

Мажанди е професор по физиология в Колеж дьо Франс в Париж, председател на катедрата по медицина от 1830 до 1855 г., последван от Клод Бернар, негов дългогодишен асистент.

Най-важните му приноси са в областта на физиологията, но методите му са дискутирани и отхвърляни като жестоки и нечовешки. Привърженик е на вивисекцията – това му позволява да установи важни физиологични процеси по нервната и мускулната системи. Прийомите му за провеждане на вивисекции по време на лекциите си открито осъждани от колегите му и се смятат за скандални.

Ирландецът Ричард (Дик) Мартин, член на британския парламент, внася законопроект против вивисекцията и жестокостта към животните, като описва ужасните методи на Мажанди и вивисекцията на хрътка, закована на операционната маса за лапата и едното и ухо, оставена с лицевите нерви, открити за продължение на дисекцията на другия ден, и нарекъл методите му „позор за обществото“. Мажанди защитава позициите си[1], като се аргументрира защо използва вивисекция, но това не е достатъчно оправдание за противниците на неговите методи.

Най-основният му принос към медицината и физиологията е оспорван и славата на откритията му е споделена от английския физиолог Чарлз Бел. Мажанди провежда поредица от експерименти върху гръбначния мозък и гръбначните нерви, за да установи диференциацията между моторните и сензорните нервни влакна излизащи от гръбначния мозък. Това откритие е познато като закон на Бел-Маженди. Тези му експерименти довеждат до ожесточено съперничество през Ламанша, като британският лагер твърди, че Бел е публикувал пръв откритията, а Мажанди ги е изкопирал или откраднал.

Научните му методи се възприемат от водещи фармаколози и Мажанди се счита за един от основоположниците на съвременната фармакология. През 1819 г. заедно с Жозеф Пелетиер откриват алкалоида еметин. Изучава задълбочено огромен брой медикаментозни вещества и растителни екстракти, измежду които стрихнин, морфин, кодеин, хинин, опиум и цианкалий.

Мажанди умира признат от съвременниците си като един от основоположниците на френсклата и световната медицина и физиология. Награден е през 1852 г. с Ордена на Почетния легион, а след месец в Испания с Ордена на Карлос Трети (на испански: Caballero de la Real Orden de Carlos III) и други отличия.

  1. Anne Fagot-Largeau inaugural lesson at the College of France. на френски
  • Sourkes, Theodore L. Magendie and the chemists: the earliest chemical analyses of the cerebrospinal fluid // Journal of the history of the neurosciences 11 (1). Март 2002. DOI:10.1076/jhin.11.1.2.9109. с. 2 – 10.
  • Haas, L F. François Magendie (1783 – 1855) // J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. 57 (6). Юни 1994. с. 692.
  • Saavedra-Delgado, A M. François Magendie on anaphylaxis (1839) // Allergy proceedings: the official journal of regional and state allergy societies 12 (5). . . с. 355 – 6.
  • Bloch, H. Francois Magendie, Claude Bernard, and the interrelation of science, history, and philosophy // South. Med. J. 82 (10). Октомври 1989. с. 1259 – 61.
  • Shampo, M A и др. François Magendie: early French physiologist // Mayo Clin. Proc. 62 (5). Май. 1987. с. 412.
  • Rice, G. The Bell-Magendie-Walker controversy // Medical history 31 (2). Април 1987. с. 190 – 200.
  • Lazorthes, G и др. François Magendie (1783 – 1855) // Bull. Acad. Natl. Med. 168 (1 – 2). . . с. 105 – 11.
  • Breathnach, C S. Biographical sketches No. 34--Magendie // Irish medical journal 76 (11). Ноември 1983. с. 471.
  • Gallistel, C R. Bell, Magendie, and the proposals to restrict the use of animals in neurobehavioral research // The American psychologist 36 (4). Април 1981. DOI:10.1037/0003-066X.36.4.357. с. 357 – 60.
  • Albury, W R. Experiment and explanation in the physiology of Bichat and Magendie // Studies in history of biology 1. . 1977. с. 47 – 131.
  • Gans, H. An early example of the use of surgical techniques in solving a physiologic problem (Francois Magendie) // Surgery, gynecology & obstetrics 135 (4). Октомври 1972. с. 616 – 22.
  • Schiller, F. Magendie on medicine // California medicine 115 (1). Юли 1971. с. 98.
  • Poynter, F N. Doctors in The Human Comedy (Guillaume Dupuytren, Jean Baptiste Bouillaud, François Joseph Victor Broussais, François Magendie) // Journal of the American Medical Association 204 (1). Април 1968. DOI:10.1001/jama.204.1.7. с. 7 – 10.
  • KARLIK, L N. Francois Magendie; 175th anniversary of his birth (1783 – 1855). // Klinicheskaia meditsina 37 (2). Февруари 1959. с. 142 – 7.
  • FENTON, P F. Francois Magendie (6 октомври 1783-7 октомври 1855) // J. Nutr. 43 (1). Януари 1951. с. 3 – 15.