Направо към съдържанието

Виктор фон Лигниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фон Лигниц)
Виктор фон Лигниц
пруски офицер
Роден
Починал

Националност Германия
Военна служба
Званиегенерал

Виктор фон Лигниц (на немски: Viktor von Lignitz) е пруски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Официален военен наблюдател и съветник от армията на Германия и военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Виктор фон Лигниц е роден през 1841 г. в Прусия в семейството е потомствен пруски аристократ. По семейна традиция се посвещава на военното поприще. Участва в Австро-пруската война (1866) и Френско-пруската война (1870-1871). Военно аташе на Германия в Санкт Петербург.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Командирован като военен наблюдател и съветник от Германската армия в щаба на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Едновременно е военен кореспондент на вестник „Norddeutsche Zeitung“. Военно звание майор.

Проявява се с в състава на 14-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров при форсирането на река Дунав при Свищов. Награден е с орден „Свети Георги“ IV ст. По свидетелството на военния кореспондент Владимир Немирович-Данченко: „Това е славният малък майор, когото руските войници наричат „нашия прусак“. Той не пропуска да се бие с турците и на Шипка участва в няколко наши атаки. Този Лигниц е пълен тип на пруски офицер. Нисък на ръст, с грубовати черти на лицето и изпъкнала гръд като при всеки прусак. Във военно отношение няма нещо, което да не му е известно. Оглеждайки с един поглед пустата местност, от един път определя позицията на невидимия неприятел и никога не греши определяйки посоката на неговото движение. Отнася се към местността със зоркостта на американски дивак. В боя, когато той прераства в нещо стихийно и безпорядъчно, никога не се обърква, а се ориентира безгрешно и моментално. По-добър офицер в генералния щаб, аз не зная. Но, ако го попитате за нещо извън военните знания, ще ви порази с пълното си равнодушие към всичко останало“.

В състава на Западния отряд (Гурко) участва в зимното преминаване на Стара планина и заключителните действия на войната. Войниците на генерал-лейтенант Йосиф Гурко го наричат „нашия немски майор“.

След войната продължава службата в Германската армия. Повишен е въ военно звание генерал от пехотата (1896). Кореспонденциите си от войните издава в самостоятелно издание „Aus Drei Kriegen, 1866, 1870/1871, 1877/1878“, Berlin, ES Mittler, 1904.

  • Генов Ц.Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г., С., 1978, с. 301.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 102.