Направо към съдържанието

Фолкландски вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фолклендски вълк)
Фолкландски вълк
Природозащитен статут
EX
Изчезнал (1876 г.)[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Dusicyon
вид:Фолкландски вълк (†D. australis)
Научно наименование
(Kerr, 1792)
Разпространение
Фолкландски вълк в Общомедия
[ редактиране ]

Фолкландският вълк (Dusicyon australis) е изчезнал вид бозайник от семейство Кучеви (Canidae).[2] Той е бил единственият местен наземен бозайник на Фолкландските острови. Ендемитът изчезва през 1876 г., след като европейските заселници избиват всички индивиди. Това е първият представител на семейство Кучеви, който изчезва в съвременната история.

Смята се, че най-близък негов родственик е гривестият вълк (Chrysocyon brachyurus) – лисицоподобен южноамерикански вид, от който се отделя преди около 6,7 милиона години.[3] Фолкландският вълк обитава както Западен, така и Източен Фолкланд, но Чарлз Дарвин споделя, че не е сигурен дали не са различни видове.[4] Козината му е светлокафява, а краят на опашката е бял. Не е ясно какви са били хранителните му навици, поради липсата на местни гризачи в архипелага, но вероятно се е хранил с птици, снасящи яйцата си на земята (гъски, пингвини), малки перконоги и насекоми.[5] Съществува хипотеза, че вълците са живели в дупки в земята.[6]

Видът е описан за пръв път през 1690 г., когато мореплавателят Джон Стронг слиза на островите.[7] Той взема качва вълк на кораба си, но докато пътува обратно към Европа, животното се изплашва от изстрелите на корабните оръдия и скача в морето.[7][8]

  1. Dusicyon australis (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. IUCN SSC Canid Specialist Group. Dusicyon australis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2008. (на английски)
  3. New Clues To Extinct Falklands Wolf Mystery // EurekAlert. Science Daily, 3 ноември 2009. Посетен на 3 септември 2011.
  4. Darwin, Charles. Narrative of the surveying voyages of His Majesty's Ships Adventure and Beagle between the years 1826 and 1836, describing their examination of the southern shores of South America, and the Beagle's circumnavigation of the globe. Journal and remarks. 1832 – 1836. (The Voyage of the Beagle). Т. III. London, Henry Colburn, 1839. с. 149 – 150.
  5. Glover Morrill Allen. Extinct and vanishing mammals of the Western Hemisphere: with the marine species of all the oceans. Cooper Square Publishers, юни 1942. ISBN 978-0-8154-0433-0. Посетен на 4 септември 2011.
  6. Massam, Steve. The Evans Warrah, The Identification // Falkland Islands Museum and National Trust. Архивиран от оригинала на 2011-10-04. Посетен на 4 септември 2011.
  7. а б The First Sighting // Falkland Islands Museum and National Trust. Архивиран от оригинала на 2012-04-02. Посетен на 8 септември 2011.
  8. Rosamond Wolff Purcell. Swift as a shadow: extinct and endangered animals. Houghton Mifflin Co., 20 май 1999. ISBN 978-0-395-89228-2. Посетен на 4 септември 2011.