Направо към съдържанието

Ferrari F40

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ферари F40)
Ферари F40
МаркаFerrari
Произвеждан1987 – 1992
(общо 1315 броя)
НаследникФерари F50
ДизайнерПининфарина
КласСуперавтомобил
Задвижване
Двигател2900 см3 битурбо V8, бензин
Мощност478 к.с. (353,7 kW) @ 7000 об./мин.
Въртящ момент573,7 Nm @ 4000 об./мин.
Положение на двигателСредно-разположен двигател, задно предаване
Скоростна кутия5-степенна ръчна
Други характеристики
КупеБерлинета (купе с 2 врати)
Максимална скорост323 км/ч
Ускорение 0-100 km/h4,5 сек.
Междуосие2451 mm
Дължина4430 mm
Ширина1989 mm
Височина1130 mm
Тегло1100 kg
Ферари F40 в Общомедия

Ферари F40 е суперавтомобил, произвеждан от Ферари между 1987 и 1992 г. като наследник на Ферари 288 GTO, с което има някои общи елементи. По време на производството, F40 е най-бързият, мощен и скъп автомобил на компанията и до днешен ден запазва позицията си на един от най-екстремните автомобили, които имат право да се движат по пътищата.

История

[редактиране | редактиране на кода]

F40 излиза в производство през 1987 г. в памет на четири десетилетия съществуване на автомобилите Ферари, от където носи и своето име. То е пряк наследник на 288 GTO, но историята зад създаването му е по-дълбока.

На 90-годишна възраст, Енцо Ферари е наясно, че животът му наближава своя край и е някак разочарован, че господството на Ферари по световните писти постепенно е загинала през годините. Затова Енцо иска да бъде създаден един нов проект, който да припомни на света за способностите на компанията, да се изправи срещу основния конкурент по онова време – Порше 959 и да го надвие. Мисията е ясна – да бъде създаден автомобил, съчетаващ всички известни на компанията технологии в безупречна състезателна кола, която все пак да притежава всичкото необходимо оборудване, за да може да се движи безпрепятствено и по обществените пътища. F40 е последният автомобил, одобрен лично от Енцо преди смъртта му.

Дизайн

[редактиране | редактиране на кода]

Външността на F40 е създадена изцяло с мисълта за висока аеродинамична ефективност и е истински модел за подражание по онова време. Челната площ е намалена, а обтекаемостта е подобрена, но основната цел е постигане на висока стабилност, а не ниско въздушно съпротивление и максимална скорост. Сред приоритетите е и охлаждането на форсирания турбо двигател, който генерира значителни количества топлина. В резултат на тези съображения, автомобилът прилича в голяма степен на закрит болид от Формула 1. Той има плоско дъно под предницата, радиаторите и кабината за намаляване на съпротивлението под колата и планка с дифузери зад двигателя за увеличаване на притискането към пътя, но двигателният отсек остава открит отдолу. Независимо от спойлерите и антикрилата, генериращи допълнително притискане, Коефициентът на обтекаемост остава нисък – Cd = 0,34.

Каросерията е изцяло нов дизайн на студиото Пининфарина, резултат на интензивни аеродинамични тестове и изградена от панели от кевлар, въглеродни влакна и алуминий с висока якост и малко тегло. Стоманеният монокок, който носи каросерията, има висока устойчивост в случай на катастрофа и значителна коравина, от което се облагодетелства управляемостта на автомобила. За снижаване на общата маса на автомобила допринасят пластмасовите преднен и странични прозорци, отсъствието на тапицерия на пода, музикална уредба, дръжки на вратите. В ранните модели отсъстват отваряемите прозорци, които се появяват по-късно, но автомобилът винаги е разполагал с климатична система. Всичко това довежда до маса от само 1102 кг.

Двигател

[редактиране | редактиране на кода]

Изцяло алуминиевият V8 двигател представлява силно преработена версия на този от GTO, с работен обем от 2936 см3. Подсилен чрез два турбокомпресора IHI, той развива максимална мощност от 478 к.с. при 7000 об./мин. с максимално турбо налягане 110 kPa и максимален въртящ момент от 573 Nm при 4000 об./мин. Двигателят разполага с по четири клапана на цилиндър, задвижвани от четири горно-разположени разпределителни валове. Всичката тази сила се предава на задните колела чрез 5-степенна ръчна скоростна кутия. В комбинация с ниската обща маса, автомобилът разпоалга с 435 к.с./тон.

Ferrari F40 Competizione

[редактиране | редактиране на кода]

F40 Competizione е неспонсорирана, по-мощна версия на F40 LM, която е създадена в резултат на искания на потребители от името на френски вносител, който иска да участва в състезанието 24 часа на Льо Ман.[1]

Мощността на F40 Competizione е 700 к.с.; 691 к.с. (515 kW) при 8100 об/мин се осигурява от модернизиран V8 двигател с двойно турбопълнене.[2] Съобщава се, че автомобилът може да достигне максимална скорост от около 367 км/ч (228 мили/ч).[3]

Автомобилът с номер 80782 първоначално е закупен като пътна кола и е внесен в Нидерландия през 1989 г.[4] от официалния вносител на Ferrari - Kroymans BV.[5] След това Питер ван Ерп от Cavallino Tuning, състезателното подразделение на Kroymans, работи по привеждането на автомобила в съответствие със спецификацията "Competizione" с нови амортисьори, нови инструменти, спирачки, каросерия и нова боя.

Автомобилът е непрекъснато популяризиран в състезанието Ferrari Challenge и през 1995 г. са направени модификации, за да се запази конкурентоспособността на автомобила. Модификациите са направени от британското тунинг ателие G-Tex в сътрудничество с Michelotto и включват въздушни повдигачи, подобрен обръч на колелата и подобрения на двигателя, които увеличават мощността му до над 700 к.с. (710 к.с.; 522 kW). След като автомобилът е продаден на последния си собственик, той претърпява декоративна промяна, която се състои в пребоядисване на седалките в сив и син плат.[6]

Производство и цени

[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилът има средна заводска цена около 400 хил. щ.д., въпреки че някои клиенти заплащали до 1,6 млн. щ.д. за F40 в началото на 90-те години. Днес цените варират между 300 и 450 хил. щ.д. Цената е по-ниска в сравнение с тази на други суперавтомобили на Ферари поради сравнително големия брой произведени F40 – 1315 автомобила.[7] Благодарение на това, а също и тъй като клиентелата не е била отбирана от производителя, много хора по онова време са закупили F40 просто като добра инвестиция. За да бъде предотвратено това за в бъдеще, Ферари подбра и покани само лоялни купувачи за своя последен топ модел Ферари Enzo.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Is there a Ferrari F40 Competizione in Le Mans? // www.answersmore.com. Архивиран от оригинала на 2023-09-28. Посетен на 28 септември 2023 г.
  2. ↑ Ferrari F40 Competizione // www.ferrari.com. Посетен на 28 септември 2023 г.
  3. ↑ Bless Your Ears With the Sound of a Ferrari F40 Competizione // www.roadandtrack.com. Посетен на 28 септември 2023 г.
  4. ↑ Ferrari F40: the ultimate supercar // retrolista.com. Посетен на 28 септември 2023 г.
  5. ↑ RM Sotheby’s Selling This F40 ‘Competizione’ In Private Sale // porhomme.com. Посетен на 28 септември 2023 г.
  6. ↑ One-of-one 1989 Ferrari F40 "Competizione" for sale // www.motorauthority.com. Посетен на 28 септември 2023 г.
  7. ↑ 1987 Ferrari F40 // conceptcarz.com. Посетен на 13 септември 2007.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Червено Ферари F40.
    Червено Ферари F40.
  • F40 с отворен преден капак.
    F40 с отворен преден капак.
  • Под предния капак.
    Под предния капак.
  • Прозрачният капак на двигателя.
    Прозрачният капак на двигателя.
« По-стари — Шосейни автомобили Ferrari от 1960 г. до днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000 2010
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4
FR/FMR/AWD 2+2 250 GT/E 330 GT 2+2 365 GT 2+2 365 GTC/4 GT4 2+2 400 400i 412 456 456 M 612 FF
Роудстър California
Супер Gran Turismo 250 275 365 GTB/4 Daytona 550 Maranello 575M 599 GTB Fiorano F12berlinetta
America 330 365
V12 суперавтомобил 250 GTO 599 GTO
RMR V6/V8 Dino 206 Dino 246 GT 308GTB 308i 308 QV 328 348 360 458
246 GTS 308 GTS 208 208 Turbo GTB/GTS Turbo F355 F430
2+2 Dino GT4 Mondial 8 Mondial QV 3.2 Mondial Mondial t
12-цилиндров боксер 365BB 512 BB 512i BB Testarossa 512TR F512M
Суперавтомобил 250 LM 288
GTO 		F40 F50 Enzo LaFerrari
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ferrari_F40&oldid=12057304“.