863 г. е записана като знаменателната година, в която Константин Кирил Философ и неговият брат Методий създават азбука, съответстваща на фонетичната система на специфичната славянската реч. Българското наречие, което се е говорело към този момент северно и източно от Солун бива записано на книга и от този момент се превръща в книжовен език. На тази азбука започват да превеждат някои черковни книги от гръцки на славянски.

РОЖДЕНАТА ДАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ ВСЪЩНОСТ Е ОБЕКТ НА ЛЮБОПИТНИ СПОРОВЕ

Черноризец Храбър в своето произведение „О писменьхъ“ съобщава година 6363. Някои учени правят следните изчисления (6363 - 5500 = 863), други оспорват горното и твърдят, че 6363 – 5508 = 855. К.Куев в студията си „ Към въпроса за началото на славянската писменост“ доказва убедително, че 6363 година, спомената от Черноризец Храбър, се равнява на 863 година.

ГЛАГОЛИЦАТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“, каквото е и наименованието на буквата Г в тази азбука. „Глаголати“ пък има значение на говоря, затова и глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Наименованието глаголица е възникнало в Хърватско, като част от езиковедите изказват предположения, че първоначалното название на този вид писмо е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул.

В глаголицата няма главни и малки букви.

Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица). Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век тя не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите на това писмо стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.