Уолтър М. Милър-младши

Уолтър М. Милър-младши
	Уолтър М. Милър-младши
американски писател
Роден	23 януари 1923 г. Ню Смирна Бийч, Флорида, САЩ
Починал	9 януари 1996 г. (72 г.) Флорида, САЩ
Религия	Католическа църква
Националност	САЩ
Учил в	Тексаски университет в Остин
Работил	писател
Литература
Период	1952-1996
Жанрове	научна фантастика
Известни творби	Кантата за Лейбовиц
Награди	Хюго
Уебсайт	Страница в IMDb
	Уолтър М. Милър-младши в Общомедия

Уолтър Майкъл Милър-младши е американски автор на научна фантастика, известен предимно с едно произведение – Кантата за Лайбовиц – единственият роман, който е публикувал приживе.

Биография

Милър израства във Флорида. Следва в Университета на Тенеси и Университета на Тексас, и работи като инженер. През Втората световна война служи във Военновъздушните сили като бордови радист и стрелец. Участвал е в 53 бомбардировки над Италия. Една от тях е бомбардирането на бенедиктинското абатство в Монте Казино, което той изживява тежко.

„Кантата за Лайбовиц“, пост-апокалиптичен роман, публикуван през 1959 г., е смятан за един от шедьоврите на жанра. През 1961 г. той печели наградата „Хюго“ за най-добър роман. Представлява задълбочен размисъл върху световната история и католицизма – изповеданието, което авторът приема през 1947 г. Милър сглобява романа от три тясно свързани повести, които е публикувал по-рано в „Ди Мегъзин ъв Фентъзи енд Сайънс Фикшън“. През 1981 г. WHA Radio и National Public Radio създават негова радиоадаптация. Милър е публикувал също около 40 научнофантастични разказа, почти всички между 1951 и 1955 г.

Милър има четири деца. През последните си години той става саможив и започва да избягва контакти с когото и да било, дори членовете на семейството си. Застрелва се, след като е написал по-голямата част от продължение на „Кантата за Лайбовиц“, озаглавено „Свети Лайбовиц и жената с дивия кон“. То е довършено от Тери Бисън и публикувано през 1997 г.

Произведения

Романи

„Кантата за Лайбовиц“ (A Canticle for Leibowitz), 1959 г. (Носител на награда „Хюго“ за роман за 1961 г.)
- Издадена на български като „Апокалипсис I“ – съкратен и леко преработен вариант.
„Свети Лайбовиц и жената с дивия кон“ (Saint Leibowitz and the Wild Horse Woman), 1997 г.

Разкази

„Черно освещаване“ (Dark Benediction), 1951 г.
„Изард и мембраната“ (Izzard and the Membrane), 1951 г.
„Малките тръпки“ (The Little Creeps), 1951 г.
„Тайната на купола на смъртта“ (The Secret of Death Dome), 1951 г.
„Песента на Ворху“ (The Song of Vorhu), 1951 г.
„Празнодушците“ (The Soul-Empty Ones), 1951 г.
„Космическата вещица“ (The Space Witch), 1951 г.
„Някой друг като мен?“ (Anybody Else Like Me?), 1952 г.
„Големият глад“ (The Big Hunger), 1952 г.
„Големият Джо и N-тото поколение“ (The Big Joe and the N-th Generation), 1952 г.
„Горчива победа“ (Bitter Victory), 1952 г.
„Кръвна банка“, (Blood Bank), 1952 г.
„Студено пробуждане“ (Cold Awakening), 1952 г.
„Изпълнителност на команди“ (Command Performance), 1952 г.
„Глупавият сервитьор“ (Dumb Waiter), 1952 г.
„Гробна песен“ (Gravesong), 1952 г.
„Пусни народа ми“ (Let My People Go), 1952 г.
„Няма луна за мен“ (No Moon For Me), 1952 г.
„Колебливият предател“ (The Reluctant Traitor), 1952 г.
„Шест и десет правят Джони“ (Six And Ten Are Johnny), 1952 г.
„Crucifixus Etiam“, 1953 г.
„Дарфстелерът“ (The Darfsteller), 1953 г. (Носител на награда „Хюго“ за новела за 1955 г.)
„Аз, мечтателят“ (I, Dreamer), 1953 г.
„Сеячът не жъне“ (The Sower Does Not Reap), 1953 г.
„Селяндурът“ (The Yokel), 1953 г.
„Глутница вълци“ (Wolf Pack), 1953 г.
„Смъртта на човека от космоса“ (Death of the Spaceman), 1954 г.
„Аз те направих“ (I Made You), 1954 г.
„Memento Homo“, 1954 г.
„Връзките, които обвързват“ (The Ties That Bind), 1954 г.
„Волята“ (The Will), 1954 г.
„Пътят на бунтаря“ (Way of a Rebel), 1954 г.
„Първата кантата“ (The First Canticle), 1955 г.
„Танцьорът“ (The Hoofer), 1955 г.
„Нищожен скункс такъв!“ (You Trifling Skunk!), 1955 г.
„Кабелджията“ (The Lineman), 1957 г.
„Песента на Мариа“ (The Song of Marya), 1957 г.
„Отмъщение за Николай“ (Vengeance for Nikolai), 1957 г.
„Условно човек“ (Conditionally Human)
„Поглед откъм звездите“ (The View From The Stars)

Вижте също

Златен век на научната фантастика

Външни препратки

Кратка биография в Кирясто Архив на оригинала от 2009-07-06 в Wayback Machine.
Кратка биография^{[неработеща препратка]} и библиография Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Обсъждания на „Кантата за Лайбовиц“ в Слашдот
Един възможен саундтрак Архив на оригинала от 2006-09-08 в Wayback Machine. за „Кантата за Лайбовиц“ от аудио-визуалния артист Джон Каненберг