Направо към съдържанието

Улрих II фон Ханау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Улрих II (Ханау))
Улрих II фон Ханау
господар на Ханау
Лични данни
Роден
1280 г.
Починал
23 септември 1346 г. (66 г.)
Погребан вманастир Арнсбург, фамилната гробница на Дом Ханау
Семейство
БащаУлрих I фон Ханау
МайкаЕлизабет фон Ринек
БракАгнес фон Хоенлое
ПотомциУлрих III, Райнхард, Крафт, Лудвиг, Готфрид, Конрад IV, Елизабет, Аделхайд, Агнес, Ирменгард

Улрих II фон Ханау (на немски: Ulrich II von Hanau; * 1280/1288; † 23 септември 1346) е между 1305/1306 и 1346 г. господар на Ханау.[1]

Той е най-възрастният син на Улрих I фон Ханау (1255/1260 – 1305/1306) и съпругата му графиня Елизабет фон Ринек (1260 – 1300), дъщеря на граф Лудвиг VI (III) фон Ринек.

Улрих II въвежда през 1339 г. примогенитура в Дом Ханау, според която първороденият получава наследството.

През 1333 г. умира братът на майка му граф Лудвиг V фон Ринек, с което изчезва линията на графовете на Ринек. Улрих II получава замъци и теротории.

Улрих II е погребан в манастир Арнсбург, фамилната гробница на Дом Ханау до 15 век.

Улрих II се жени през 1310 г. за Агнес фон Хоенлое (1295 – 1346), дъщеря на Крафт I фон Хоенлое-Вайкерсхайм. Те имат десет деца:[2][3][4]

  • Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Die Stellung der Herren und Grafen in Hanau-Münzenberg aufgrund der archivalischen Quellen (= Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 34). Hanauer Geschichtsverein, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5.
  • Otto Gärtner: Das Kloster Arnsburg in der Wetterau. Seine Geschichte – seine Bauten. = Kloster Arnsburg. Langewiesche, Königstein im Taunus 1989, ISBN 3-7845-4050-3, S. 10.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 3.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 60.
  1. Ulrich II Herr von Hanau, Genealogics – Leo van de Pas
  2. Ulrich II von Hanau, fmg.ac
  3. Ulrich II, Count von Hanau-Munzenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Ulrich II. Herr v. Hanau, ww-person.com