Уилям Стайн
| Уилям Стайн William Stein | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1980 г.
Ню Йорк, САЩ |
| Учил в | Харвардски университет Колумбийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Рокфелеров университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1972) |
| Семейство | |
| Съпруга | Фийби Хокстадер |
| Деца | 3 |
Уилям Хауърд Стайн (на английски: William Howard Stein) е американски биохимик. Той е лауреат на Нобелова награда за химия от 1972 г. заедно с Кристиан Анфинсен и Станфорд Мур за работата им върху структурата на ензима рибонуклеаза и за приноса им към разбирането на връзката между химичната структура и каталитичната активност на рибонуклеазната молекула.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стайн е роден на 25 юни 1911 г. в Ню Йорк. Той е син на Фред Майкъл Стайн, банкер, и Беатрис Сесила, активист за правата на децата.[1] Учи в училището Линкълн в Ню Йорк, където развива интерес към химията, а на 16-годишна възраст се записва в академията Филипс в Ексетър. След това учи в Харвардския университет, завършвайки през 1933 г. Той счита годините си в университета за непродуктивни, тъй като не постига някакви академични успехи, и дори обмисля да изостави кариерата си в химията, но след това открива света на биохимията. На следващата година се премества в департамента по биохимия към Колумбийския университет. Там той работи върху аминокиселинния анализ на протеина еластин, за който по това време се счита, че причинява исхемична болест на сърцето. Докато е все още студент, Стайн се жени за Фийби Хокстадер през 1936 г., от която има три деца.[2]
След като завършва Колумбийския университет през 1937 г., Стайн започва работа в лабораторията на Макс Бергман в Рокфелеровия университет. Там той се запознава с много видни химици, което играе много благоприятна роля върху развитието му. Двамата със Станфорд Мур работят по разработването на точни аналитични методи за определяне на аминокиселинния състав на протеините.[2]
Работата върху протеините е преустановена, поради избухването на Втората световна война, която също така принуждава Мур да замине. След войната Хърбърт Гасер, по това време директор на института Рокфелер, предлага на Мур и Стайн възможност за изследователска дейност. Така започва сътрудничеството, което накрая води до разработването на количествените хроматографични методи за анализ на аминокиселини, автоматизацията им и употребата им. Освен това, Стайн работи активно по обнародването на научната информация по света. През 1972 г. Стайн, Мур и Кристиан Анфинсен са наградени с Нобелова награда за химия.[2]
Стайн работи в Рокфелеровия институт до пенсионирането си, като от време на време служи и като гост-професор в различни реномирани американски университети. Умира на 2 февруари 1980 г. в Ню Йорк.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ William H. Stein // National Academy of Sciences, 1987. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 14 юли 2019.
- ↑ а б в William H. Stein // The Nobel Prize. Посетен на 14 юли 2019.
|
