Убийство на Цезар
Убийство на Цезар | |
„Убийството на Цезар“ (1798), Винченцо Камучини | |
Дата | 15 март 44 пр.н.е. |
---|---|
Жертви | 1 |
Извършител | републикански сенатори |
Убийство на Цезар в Общомедия |
Убийството на Цезар се случва в резултат на заговор на група от републикански сенатори, начело с Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут.
Заговор
[редактиране | редактиране на кода]Заговорниците са искали да свалят диктатора Юлий Цезар, който през гражданската война става от военачалник едноличен управител на Рим. Заговорниците убиват Цезар на 15 март 44 пр.н.е., което довежда до нова гражданска война и накрая с идването на власт на неговия наследник Октавиан в качеството на Римски император.
Със заговора са запознати от 50 до 60 души.
Диктаторът Цезар е убит през Мартенските иди по време на сенатско заседание в Театъра на Помпей с 23 наръгвания с ножове.
Цезаровите убийци са наказани безмилостно от цезаровия осиновен син Октавиан и консула Марк Антоний чрез закона Lex Pedia.
-
Жан-Леон Жером, „Убийството на Цезар“ (1867)
-
Карл Теодор фон Пилоти, „Убийството на Цезар“ (1865)
Заговорници
[редактиране | редактиране на кода]Сенатори, участвали в заговора:
- Гай Касий Лонгин
- Марк Юний Брут
- Децим Юний Брут Албин
- Гай Требоний
- Сервий Сулпиций Галба
- Луций Стай Мурк
- Луций Тилий Цимбер
- Луций Минуций Басил
- Квинт Лигарий
- Гай Касий Парменсис
- Публий Сервилий Каска Лонг (брат на Гай)
- Гай Сервилий Каска (брат на Публий)
- Пацувий Антисций Лабеон (? Квинт)
- Цецилий Метел (брат на Букилиан)
- Цецилий Букилиан (по Апиан: Bucolianus; брат на Цецилий Метел)
- Марк Спурий
- Марк Рубрий Руга
- Луций Понтий Аквила
- Марк Петроний
- Децим Турулий
- Секстий Назон
Набедени за участници:
Несигурни участници:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Josiah Osgood, Caesar’s Legacy. Civil War and the Emergence of the Roman Empire. Cambridge 2006
- Bruno Schor, Beiträge zur Geschichte des Sextus Pompeius. Hochschulverlag, Stuttgart 1978, ISBN 3-8107-2015-1
- Ronald Syme, The Roman Revolution. Oxford 1939 (klassische Studie)