Преминаване през Беринговия проток
Преминаването през Беринговия проток може да бъде осъществено чрез изграждане на мост или тунел, разположен между полуостров Чукотка, Русия и полуостров Сюард, САЩ.
Проектът би осигурил транспортна връзка, свързваща Азия и Америка, въпреки че в тези части на Аляска и Руския Далечен изток има слабо развита инфраструктура.
Идеи за име
[редактиране | редактиране на кода]Има предложения за име на проекта от хора, телевизионни канали, списания и др. Мостът е наричан Международен мост на мира и Евразийско-американска транспортна връзка[1]. Предложените имена за тунел са ТКМ световна връзка и Американско-азиатски тунел на мира.
Тунел
[редактиране | редактиране на кода]През април 2007 г. Руското правителство официално съобщава на пресата, че ще направи проект за $65 млрд. за консорциум от компании, за да построи тунел под Беринговия проток[2].
Мост
[редактиране | редактиране на кода]Заради двата Диомидови острова в Беринговия проток 2-те страни могат да се свържат с 3 моста. 2 дълги моста, от почти 40 км, могат да свържат бреговете от всяка страна с островите, и 3-ти, много по-къс, да свърже самите острови, образувайки почти 80 км. Всеки от двата дълги моста ще е по-къс от моста Дзяоджоуски залив – най-дългия в света (41,58 км). Конструкцията на такъв мост би се изправила пред невиждано проектиране, политически и финансови предизвикателства.
Предизвикателства
[редактиране | редактиране на кода]Технически
[редактиране | редактиране на кода]Дълбочината на водите представлява предизвикателство, въпреки че протокът не е по-дълбок от 55 м. Приливите, отливите и теченията в района не са силни. Въпреки това пътят би лежал много близо до Северния полярен кръг, което означава дълги, тъмни зими и екстремни температури (средната зимна температура пада до -20 °C, с възможност да достигне -50 °C), което би направило строежа невъзможен за 5 месеца в годината. Времето също поставя под изпитание и откритата стомана. В проекта на Лин бетон покрива цялата структура, за да опрости поддръжката и да осигури допълнително укрепване. Освен това, въпреки че няма айсберги в Беринговия проток, ледени късове с дебелина до 2 м са в постоянно движение през някои сезони, което произвежда сили до 5000 тона или повече върху даден стълб.
Икономически
[редактиране | редактиране на кода]През 1994 г. Лин определя цената на моста на „няколко милиарда долара“. Пътищата и железопътните линии от всяка страна са определени да струват $50 милиарда. Лин съпоставя това с цената на петролните ресурси, „струващи трилиони“. Extreme Engineering, предаване по „Дискавъри Ченъл“, определя цената на магистралата, електрифицирана двойна железопътна линия и тръбопроводи на $105 млрд. - 5 пъти повече отколкото на 50-километровия Тунел под Ла Манша[3].
Това изключва цената на новите пътища и железопътни линии, които ще достигнат моста. Настрана от очевидните технически предизвикателства за построяването през протока на 2 моста по 40 километра или тунел, дълъг повече от 80 км, друго голямо предизвикателство е, че от 2-те страни няма близка инфраструктура, с която да се свърже съоръжението (мост или тунел). Руската страна всъщност страда от огромна липса на инфраструктура, без никакви асфалтирани пътища или железопътни линии на повече от 3200 км от протока[4]. От американската страна ще са нужни поне 800 км магистрали и железопътни линии, за да свърже съоръжението с американската транспортна връзка.
Американска страната е спряла строежа по проект, свързващ Ном, Аляска (на 100 мили от протока) с останалата част на континента, за асфалтиран път поради много високата цена ($2,3 до $2,7 милиарда, или около $3,8 млн. на километър)[5].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трансконтинентална евразийско-американска транспортна връзка през Беринговия проток Архив на оригинала от 2007-11-14 в Wayback Machine., Първа международна конференция „Мегапроекти в Руския Изток“
- ↑ Русия иска железопътна връзка към Северна Америка Der Spiegel, 20 април 2007
- ↑ Discovery Channel's Extreme Engineering
- ↑ Trip from Russia to USA may take one hour soon // Посетен на 23 февруари 2010.
- ↑ COCKERHAM, SEAN. Nome road could cost $2.7 billion // Anchorage Daily News, 27 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2010-01-30. Посетен на 7 февруари 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- http://media.dsc.discovery.com/convergence/engineering/beringstrait/interactive/interactive.html Архив на оригинала от 2005-03-19 в Wayback Machine.
- Световен мирен кралски тунел ((en)) Архив на оригинала от 2014-12-01 в Wayback Machine.
- Дизайн на тунела Архив на оригинала от 2011-09-03 в Wayback Machine. ((en))
- Трансглобалната магистрала ((en))
- Глобалната железница Архив на оригинала от 2018-03-24 в Wayback Machine. ((en))
- Беринговият проток Архив на оригинала от 2019-07-13 в Wayback Machine. ((en))
- Проучване на възможността на жп връзките в Аляска Архив на оригинала от 2013-01-17 в Wayback Machine. ((en))
- ((en)) Russian-American Team: World Needs Bering Strait Tunnel!
- ((en)) Russian Far East Regions Plan for Railroad to the Bering Strait Архив на оригинала от 2011-10-03 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bering Strait crossing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |