Направо към съдържанието

Китайско-виетнамска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трета индокитайска война)
Китайско-виетнамска война
Индокитайски войни
Студена война
Китайското настъпление
Китайското настъпление
Информация
Период17 февруари – 16 март 1979 г.
МястоГраницата между Китай и Виетнам, Индокитай
Резултат• Китай се оттегля
• Виетнам продължава окупацията на Камбоджа
Страни в конфликта
Китай Виетнам
Командири и лидери
Дън Сяопин
Янг Дежи
Ху Шиу		 Ле Дуан
Фам Ван Донг
Ван Тиен Дунг
Сили
200 000+ пехотинци от КОА, 400 танка от военните окръзи на Кунмин и Гуанджоу[1]60 000 души редовна войска, 150 000 местни войници и милиция[2]
Жертви и загуби
Китайски източници: 6900 убити, 15 000 ранени;
Западни източници: 26 000, 37 000 ранени и 420 унищожени танка[1][3][4]		Под 10 000 убити[5] или 30 000 убити, 32 000 ранени и 185 унищожени танка[6].
Виетнам претендира за 10 000 убити цивилни[1]
Китайско-виетнамска война в Общомедия

Китайско-виетнамската война (на виетнамски: Chiến tranh biên giới Việt-Trung), позната и като Третата Индокитайска война, а в Китай като Контраатаката срещу Виетнам при самозащита (на китайски: 对越自卫反击战, duì yuè zìwèi fǎnjī zhàn), е краткосрочно, но кърваво сражение от 1979 година между Народна република Китай и Социалистическа република Виетнам. Китай дава начало на офанзивата като отговор на Виетнамското нахлуване и окупация на Камбоджа, довела до края на управлението на, поддържаните от Китай, Пол Пот и Червените кхмери.

След кратко нахлуване в Северен Виетнам китайските войски напускат страната само след месец. И двете страни – Китай и Виетнам, претендират да са спечелили победа в последната Индокитайска война от 20 век. От една страна виетнамските войски остават в Камбоджа до 1989 година и може да се каже, че Китай не постига целта си да откаже Виетнам от военната си намеса в Камбоджа. От друга страна Китай постига стратегическа цел да намали нападателните способности на виетнамците по Китайско-Виетнамската граница. Китай също успешно демонстрира пред СССР, политическият ѝ враг по време на Студената война, че Съветския съюз не би имал възможност да защити съюзника си.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Първа Индокитайска война, Разрив между СССР и Китай, Виетнамска война и Камбоджанско-виетнамска война

След края на Втората световна война Индокитай остава нестабилен регион,[7] където с началото на Студената война двата противоположни военни блока съсредоточават силите си. Преразпределението на териториите на Френски Индокитай водят до поредица от военни конфликти, известни като Индокитайските войни, между силите на НАТО и комунистическите държави в региона. С края на Първата Индокитайска война Франция е изтласкана от региона, но мястото и заема САЩ, която разгръща военни действия на териториите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. С разрива в отношенията между СССР и Китай комунистическия лагер в региона се разделя на просъветски и прокитайски. След приключването на Камбоджанската гражданска война през 1975 година в страната се установява, поддържания от Китай, режим на Червените кхмери, който започва геноцид над собственото население на Камбоджа. За да предотврати геноцида и разрастването на китайската власт, обединен Витнам започва Камбоджанско-виетнамската война.[8]

С идването на власт на Дън Сяопин в Китай, страната се преориентира и отваря частично пазара си за държавите от НАТО. СССР и Виетнам подписват 25-годишен договор за взаимопомощ,[9] което прави съществена ролята на Виетнам да удържа Китай в орбитата на СССР. На 1 януари 1979 година Дън Сяопин посещава САЩ и заявява на президента Джими Картър, че „децата, които не слушат, трябва да бъдат нашамарени“.[10] На 15 февруари Китай прекратява Китайско-Съветския договор за приятелство и съюз, а Дън Сяопинг обявява, че Китай планира да извърши ограничена атака срещу Виетнам. Повод за това, според китайските власти, е лошото отношение на Виетнам към китайското малцинство на островите Спратли. За да се предотврати съветска помощ за Виетнам, Дън Сяопин предупреждава Москва, че Китай е готова за война срещу СССР като дислоцира около 1,5 млн. войници по границата си със СССР,[11] обявява военна тревога и евакуира около 300 000 души мирно население.[12] В отговор СССР прави опит да дислоцира свои войски във Виетнам, но практически плана се проваля поради невъзможността съветските войски да достигнат до отдалечения Виетнам. Алтернативата СССР да започне война с Китай отпада, като властите в Пекин пропагандно раздухват невъзможността СССР да изпълни обещанията си към Виетнам. На 3 април 1979 година Китай официално денонсира договора от 1950 година за приятелство, съюз и взаимопомощ.[9]

Състояние на силите

[редактиране | редактиране на кода]

Китайска армия

[редактиране | редактиране на кода]

Два дни след обявяването на войната, на 17 февруари 200 000 пехотинци, подкрепени от 200 – 400 танка Тип 59, Тип 62 и Тип 63 от Китайската народоосвободителна армия нахлуват в Северен Виетнам.[13] Китайските сили са в състав от военните окръзи в Кунмин (по-късно разформирован), Чънду, Ухан (по-късно разформирован) и Гуанджоу, като щаба на запад е разположен в Кунмин, а на изток в Гуанджоу. Част от инженерните войски, железопътните, логистичните и противовъздушните войски на Китай няколко години по-рано са подпомагали Виетнам във войната със Съединените щати.

Виетнамска армия

[редактиране | редактиране на кода]

Много от елитните войски на Виетнам по това време се намират в Камбоджа, като според виетнамското правителство разполага само със 70 000 души в Северен Виетнам, от които малка част редовна войска. Китайските твърдения са за поне двойно повече виетнамски войски в областта.

По време на войната, виетнамските сили използват американска военна техника, изоставена по време на Виетнамската война със САЩ.

Ход на военните действия

[редактиране | редактиране на кода]
Нахлуването на виетнамска територия от страна на Китай.

Китай нахлува в северно виетнамските провинции Као Банг, Лао Кай и Ланг Сон. Настъплението продължава бързо до 55 km в дълбочина и след тежки сражения побеждава елитната виетнамска дивизия „Златна звезда“, завладява също височините над град Ланг Сон. След три дни градски сражения Ланг Сон е превзет на 6 март. След това са завзети южните височини и Саба, проход по пътя на виетнамската столица Ханой, като напълно са унищожени виетнамските 316А пехотна елитна дивизия и 308, 3, 345, 346 пехотни дивизии от Виетнамската народна армия.[14] Комунистическото правителство на Виетнам е принудено да напусне Ханой и се установява на 540 km южно в Хюе.[15] Китай обявява победата си и постигането на основните си цели и се изтегля обратно към китайската граница, като по пътя унищожава инфраструктурата и селищата, разграбва оборудване, ресурси и добитък, като така практически унищожава икономиката на Северен Виетнам.[14] Китайските войски се изтеглят напълно до 16 март 1979 година.

Жертви

[редактиране | редактиране на кода]

До днес и двете страни претендират да са победили във въоръжения конфликт. Броят на жертвите е спорен, като според някои западни източници загубите на китайската армия са повече от 20 000 убити, макар цифрите да са очевидно преувеличени. Китайският демократически активист Уей Джингшенг, спечелил наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта през 1996 година, твърди че китайската армия губи 9000 убити и повече от 10 000 ранени по време на войната. Скоро излезли източници дават 6954 убити и 14 800 ранени[14] и 238 военнопленници.[16]

За жертвите на Виетнам липсват неутрални и проверими източници. Подобно на Китайското правителство, и Виетнамското такова никога не изнася официални данни за жертвите на войната. Изключение прави само вестник „Нан Дан“, официален орган на комунистическата партия на Виетнам, който споменава за 100 000 цивилни жертви по време на китайската агресия, а на 17 май 1979 година и за тежки загуби на индустриалната и земеделската ѝ собственост.[15] Виетнамската армия губи 42 000 убити, повече от 10 000 ранени, 2210 военнопленници,[14] неизвестен брой нередовни войски, като общия брой на жертвите се равнява на 70 000.[17]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Китай губи 3446 милиона юана за време на войната, което забавя изпълнението на икономическия ѝ план за 1979 – 80 година.[18] За да ограничи виетнамските възможности спрямо Китай е предприета тактика на „изгаряне на земята“ при оттеглянето на китайските войски от Северен Виетнам, което оставя района трайно нестабилен.[19] Виетнам не изтегля войските си от Камбоджа и успява напълно да отстрани режима на Червените кхмери. Китайското ръководство реорганизира армията като цели подобряване на техническото координиране и подготовката.[18]

Граничните конфликти между Виетнам и Китай продължават и през 80-те години на 20 век, като най-значителни са сраженията от април 1984 година и морската битка при островите Спратли от 1988 година. През 1999 година след много преговори Китай и Виетнам подписват граничен договор, чрез който трайно демаркират граничната зона помежду си. През 2009 година споровете по граничните райони са крайно решени с подписан договор между външните министри на Китай и Виетнам. Въпреки това Параселските и Спратлинските острови остават спорни.[20] До 1990 година Виетнам неколкократно иска официално извинение от Китай, като след нормализирането на отношенията между двете страни това искане отпада.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Zhang Xiaoming, (всъщност е упоменато да са 200 000 с 400 – 550 танка)" China's 1979 War with Vietnam: A Reassessment", China Quarterly, Issue no. 184 (December 2005), pp. 851 – 874. Zhang writes that: „Existing scholarship tends towards an estimate of as many as 25 000 PLA killed in action and another 37 000 wounded. Recently available Chinese sources categorize the PLA’s losses as 6,900 dead and some 15 000 injured, giving a total of 21 900 casualties from an invasion force of 200 000.“
  2. ↑ King V. Chen(1987):China's War With Việt Nam, 1979. Hoover Institution Press, Stanford University, page 103
  3. ↑ China's War With Việt Nam, 1979 King G. Chen, The Chinese People’s Liberation Army: „Short Arms and Slow Legs“
  4. ↑ Introduction to Global Military History, By Jeremy Black, P. 215
  5. ↑ China-Vietnam Border War, 30 Years Later // Архивиран от оригинала на 2010-03-29. Посетен на 2010-05-09.
  6. ↑ King V. Chen(1987):China's War With Việt Nam, 1979. Hoover Institution Press, Stanford University, page 114
  7. ↑ Scalapino, Robert A. (1982) „The Political Influence of the USSR in Asia“ In Zagoria, Donald S. (editor) (1982) Soviet Policy in East Asia Yale University Press, New Haven, Connecticut, page 71.
  8. ↑ Burns, R.D. and Leitenberg, M. (1984). The Wars in Vietnam, Cambodia and Laos, 1945 – 1982: A Bibliographic Guide. Santa Barbara: ABC-Clio Information Services, p. xxvi.
  9. ↑ а б Bruce Elleman. Sino-Soviet Relations and the February 1979 Sino-Vietnamese Conflict Архив на оригинала от 2009-09-26 в archive.today
  10. ↑ www.hkfront.org. Ппосетен на 23 февруари 2009.
  11. ↑ {(Robert A. Scalapino „Asia in a Global Context: Strategic Issue for the Soviet Union“, in Richard H. Solomon and Masataka Kosaka, eds., The Soviet Far East Military Buildup (Dover, MA., Auburn House Publishing Company, 1986), 28.) }
  12. ↑ {(Chang Pao-min, Kampuchea Between China and Vietnam (Singapore, Singapore University Press, 1985), 88 – 89.)}
  13. ↑ ChinaDefense.com – The Political History of Sino-Vietnamese War of 1979, and the Chinese Concept of Active Defense, архив на оригинала от 5 декември 2004, https://web.archive.org/web/20041205010002/http://www.china-defense.com/history/sino-vn_1/sino-vn_1-1.html, посетен на 9 май 2010 
  14. ↑ а б в г Work summary on counter strike (1979 – 1987)[неработеща препратка]. The rear services of Chinese Kunming Military Region.
  15. ↑ а б Nhan Dan newspaper, архив на оригинала от 16 май 2010, https://web.archive.org/web/20100516154400/http://nhandan.org.vn/english/, посетен на 9 май 2010 
  16. ↑ Life of prison camp from count strike war[неработеща препратка]. Shi Wenying, published by spring breeze literature press in March, 1991.
  17. ↑ The last fight of General Xu Shiyou Архив на оригинала от 2011-06-15 в Wayback Machine., Zhou Deli,Jiangshu People's press, юни 1990.
  18. ↑ а б "China „Should Learn from its Losses“ in the War against Vietnam" from „1st August“ Radio, People's republic of China, 1400 GMT, 17 февруари 1980, as reported by BBC Summary of World Broadcasts, 22 февруари 1980
  19. ↑ History 1615: War and Peace in the 20th Century, архив на оригинала от 8 юли 2003, https://web.archive.org/web/20030708231326/http://members.aol.com/wrldhist/hist1615/h1615a33.htm, посетен на 8 юли 2003 
  20. ↑ Thanh Nien News, Vietnam reiterates sovereignty over archipelagoes // Архивиран от оригинала на 2008-01-30. Посетен на 2010-05-09.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Китайско-виетнамска_война&oldid=12199673“.