Топиария

Tопиари на слонове в градината на летния дворец „Бангпайн“ в Тайланд

Топиария (или топиар; на латински: topiaria) е градинарска практика на отглеждане на многогодишни растения.

Чрез подрязване на листа и клонки от дървета, храсти и сухи храсти се създават скулптури и се развиват и поддържат ясно определени форми,^[1] които може да са реални геометрични или измислени нереални. Терминът се отнася и за растения, които са били оформени по този начин. Като художествена форма това е вид жива скулптура, наречена топиар.

Думата произлиза от латинската дума за декоративен ландшафтен градинар, топиарий (topiarius), създател на топии или „места“ – от гръцката дума τόπος, която римляните са приложили и при фиктивни закрити пейзажи, изпълнени в стенописи. Големината на топиарите може да бъде от размерите на сувенир до грандиозни композиции, украсяващи обширни публични пространства.

Растенията, използвани в топиарията, са вечнозелени, предимно дървесни, имат малки листа или игли, произвеждат гъста зеленина и имат компактни и/или колониални (т.е. прилепнали) навици на растежа. Обичайните видове, избрани за топиарни, са сортове от Европа: обикновен чемшир (от латински – Buxus sempervirens), видове туя (дърво на живота – лат. arborvitae), лаврови храсти (лат. Laurus nobilis), видове джел (самодивски чемшир, наричан още „остролист“ или „илекс“ – лат. Ilex), миртови (видовете Eugenia и Myrtus), тис и видове бирючи́на (лат. Ligustrum).^[2]

Понастоящем в модерните топиари се използват фиксирани телени клетки, за да се оформят растенията без да се режат с ножици или се подстригват само стърчащите клонки, но традиционното топиране зависи от търпението и стабилната ръка; бръшлянът с малки листа може да се използва за покриване на клетка и да даде външния вид на топиар през няколко месеца. В много случаи за създаване на градинска скулптура се използва рамка, направена от поцинкована тел или скелет от усукана (шестоъгълна) тел.

Живият плет е проста форма на топиария, използвана за създаване на граници, стени, врати или екрани.

История

Произход

Изкуството топиария води началото си от далечни времена – още по времето на Римската империя се появяват първите фигури. Авторът на „Естествена история“ Плиний и писателят на епиграми Мартиал, и двамата кредитирани от Гай Матий Калвин от кръга на Юлий Цезар, въвеждат първите топиари в римските градини, а Плиний младши описва в писмо сложните фигури на животни, надписи, кипери и обелиски, изрязани в зеленина в неговата тосканска вила („Послание към Aполинарис“). Вътре в атриума на римска къща или вила (място, което преди е било съвсем равно) чрез топиарията се създава миниатюрен пейзаж (топос), в който може да се използва изкуството на стръмни дървета, споменато неодобрително от Плиний („Естествена история“ XII.6).

Далечен изток

Отрязването и оформянето на храсти и дървета в Китай и Япония се практикуват с еднаква взискателност, но по различни причини. Целта е да се постигне изкусен израз на „естествените“ форми на вечно зелени борове, дадени от силите на вятъра и времето. Най-концентрираните им изрази са в сродните изкуства, видоизменения на топиарията, станали популярни като японски бонсай и китайски пенцзин.

Топиар на всички сезони в градината Цубо-O-карикоми, Япония

Японските облачни дървета са най-близко до европейското изкуство: облачните форми на подрязания растеж са проектирани да бъдат най-добре оценени след снеговалеж. Японските сухи каменни градини (на японски каресансуй) използват широко карикоми (топиарна техника за подрязване на храсти и дървета в големи извити форми или скулптури) и хако-зукури (храсти, закрепени в кутии и прави линии).

През Ренесанса

В периода на възраждането през XVI век в Европа се появяват градини, в които растенията биват оформяни във форма на куб, сфера, пирамида, модели на дървета и форми, изобразяващи хора, животни и други обекти.

През Ренесанса топиарията се вижда на градински парте́ри и терасовидни градини на европейския елит, както и в обикновените градини на вилите; Барнабе Гоудж, около 1578 година, открива, че „жените“ (означаващо от малко по-лека класа) „са въвели модата да подрязват розмарин с формата на кола, паун или такива неща, каквито те харесват“.^[3] През 1618 г. свещеникът Уилям Лорсън предлага:
„Градинарят ви може да оформя по-малкото ви дърво във формата на въоръжени мъже, готови да водят битка на бойното поле или бързо движещи се сиви хрътки да гонят дивеч или да ловуват заек.“^[4]

По това време топиарията е била много използвана във Версай. За имитаторите не е било сложно да изработват топиари от ниски живи плетчета и грънчарски дървета, подрязани като топки по стандартите, прекъснати от обелиски в ъглите, с които да осигуряват вертикалните черти на плоските партéрни градини. Скулптурните форми са осигурени от каменни и оловни скулптури. Топиарията също е широко разпространена и в Холандия, където обаче е създадена модата за по-сложни топични дизайни. Този френско-холандски градински стил се е разпространил в Англия от 1660 година и там получава мощно развитие. Традиционните топични форми използват листа, подрязани и/или обучени в геометрични форми като топки или кубчета, обелиски, пирамиди, конуси или пластини и заострени спирали. Също са популярни и представителни форми, изобразяващи хора, животни и изкуствени предмети. Кралският ботаник Джон Паркинсон харесва форми на зверове, птици или мъже. Първият избор за ранната модерна топиария обикновено са вечнозелените растения, при това водещи са тис, самшит и други растения.

Кенсингтън]] в Лондон от юг, от Ян Кип (1724). Засаждането на партéрните е било от Хенри Уайз

През 1708 – 1709 г. се правят неуспешни опити за създаване на нереална топика с подрязани живи плетове и облицовки, както и стоящи конуси и обелиски в английски партерни градини на аристокрацията и дребното дворянство, изобразени на творбата „Британия Илюстрата“ от холандския чертожник Ян Кип, сътрудничил с Леонард Книйф. Тя представлява карта на части от Великобритания 1707 – 9 г. Плочата от фолио на илюстрацията е направена за Британия Илюстрата през 1707 – 8 г. и посветена на кралица Ана. Плочата е препечатана непроменена през 1724 г. Акварелът е модерен. Традиционното оформление от XVII век от чифт площадки, разделени от централна чакълеста алея, всяка от които разделена на четири, изглежда е оцеляло от пред-кралското съществуване на двореца като Нотингам Хаус.

Галерия

Интересни образци на топиари може да се наблюдават в градината на замъка Виландри (Франция), замъка Хаутфорд (Дордон, Франция), градината Хинкот Мейнър (Великобритания), Каштелу-Бранку (Португалия), Гурзуфски парк (Крим) и др.

Замък на Виландри (Франция)

Лятото на 2004 г.
3 април 2005
21 януари 2006
21 януари 2006
26 април 2007
17 август 2010
26 август 2010
26 август 2010
26 август 2010
16 септември 2012
11 май 2013
5 октомври 2014

Други топиари в Европа

Каштелу-Бранку, Португалия
Kингстон Лейси, Великобритания
Беклей Парк, Оксфордшир, Великобритания
Градината Хинкот Мейнър, Великобритания
Градината Хинкот Мейнър, Великобритания
Градината Хинкот Мейнър, Великобритания
Пътека от топиари към църквата „Свети Петър“ в Хенфилд, Англия
Топиар на стъклената къща Буш в Стоунхаус, Англия
„Зелено прасе“ до църквата на Халтън, Англия.
Aвеню Hornbeams в градините на Eйригнак Мейнър в Дордон, Франция
Обикновен тис, издълбан като топиар в градините на замъка Хаутфорд, Дордон, Франция
Топиар на катерица в имението „Старата зала на Руфорд“, Руфорд, Ланкашър, Англия
Паркът в Гурзуф в Крим

Източници

↑ Coombs, Duncan. 9 // The Complete Book of Pruning. illustrated. Sterling Publishing Company, 2001. ISBN 978-1-84188-143-0. с. 99.
↑ A list of common subjects, including the now rarely used Phillyrea common in 17th-century topiary, forms the second part of Miles Hadfield, Topiary and Ornamental Hedges (London) 1971.
↑ Noted in Charles Curtis and W. Gibson, The Book of Topiary, 1904, p. 15.
↑ Lawson, A New Orchard and Garden 1618.

[Coombs-1] Coombs, Duncan. 9 // The Complete Book of Pruning. illustrated. Sterling Publishing Company, 2001. ISBN 978-1-84188-143-0. с. 99.

[2] A list of common subjects, including the now rarely used Phillyrea common in 17th-century topiary, forms the second part of Miles Hadfield, Topiary and Ornamental Hedges (London) 1971.

[3] Noted in Charles Curtis and W. Gibson, The Book of Topiary, 1904, p. 15.

[4] Lawson, A New Orchard and Garden 1618.

[1]

[2]

[3]

[4]