Направо към съдържанието

Томас Гейнзбъро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Томас Гейнсбъроу)
Томас Гейнзбъро
Thomas Gainsborough
английски художник
Автопортрет, 1759 г.
Автопортрет, 1759 г.
Роден
Починал
2 август 1788 г. (61 г.)
ПогребанВеликобритания
Националност Великобритания
Кариера в изкуството
Стилрококо
Жанрпейзажна живопис,[1] портрет[1]
УчителиЮбер-Франсоа Гравло
Франсис Хайман
Направлениеживопис
Известни творби„Момчето в синьо“
ПовлиянАнтонис ван Дайк
Антоан Вато
Член наКралска академия по изкуствата
Семейство
БащаДжон Гейнзбъро
СъпругаМаргарет Бър Гейнзбъро
ДецаМаргарет Гейнзбъро
Мери Гейнзбъро Фишър
Томас Гейнзбъро в Общомедия

Томас Гейнзбъроу (на английски: Thomas Gainsborough) е английски художник, един от основоположниците на английската национална школа. Наред със своя съперник сър Джошуа Рейнолдс[2] е поставян сред най-важните британски художници от втората половина на 18. век[3]. Рисува бързо, а творбите от зрелия му период се отличават с лека палитра и леки щрихи. Въпреки че е плодовит портретист, Гейнсбъро получава по-голямо удовлетворение от пейзажите си[4]. Смятан е (заедно с Ричард Уилсън) за създател на британската пейзажна школа от 18. век. Гейнсбъро е един от основателите на Кралската академия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1727 година в Съдбъри, графство Съфолк и израства в мелница. Баща му е собственик на фабрика за вълна.[5] Той не се противопоставя на влечението на Томас и го изпраща в Лондон да учи живопис, когато е на 13 години. Там Томас попада в средата на Юбер-Франсоа Гравло – моден по това време френски художник, който се занимава с графики, илюстрира книги и е почитател на Антоан Вато.

След Лондон, Томас Гейнзбъро се завръща в Съдъбъри, оженва се на деветнадесет години. Около 1750 г. семейството се преселва в Ипсуич[6]. Има две дъщери – Мери и Маргарет. По-голямата, Мери, се омъжва несполучливо и след смъртта на майката, двете сестри заживяват заедно. Гейнзбъро обича музиката и свири на няколко инструмента: цигулка, пиано, виолончело.

По-късно, заедно със семейството си, се преселва в Бат, който е един от важните центрове на художествения живот в Англия[7]. Там Томас е силно повлиян от творчеството на Ван Дайк. Така, през 1770 г. той рисува един портрет в този стил. Става дума за „Момчето в синьо“, емблематичното за английския художник произведение.

През 1774 г. Гейнзбъро се преселва в Лондон[5], където умира на 2 август 1788 г.[8]

  • Момчето в синьо
    Момчето в синьо
  • Госпожа Сара Сидънс
    Госпожа Сара Сидънс
  • Дъщеря му Мери
    Дъщеря му Мери

Картини

[редактиране | редактиране на кода]
  • Класически пейзаж, около 1740 г., М.Б., пл.,42,5 х 54,3 см., Национална галерия, Лондон.
  • Чартър хаус (Дом „майка и дете“), 1748 г., М.Б., пл., Национална галерия, Лондон.
  • Река с църква, крави и фигури, 1750-1755 г., М.Б., пл., 77,5 х 102,5 см., Музей Меншън, Ипсуич.
  • Корнардската гора, 1748 г., М.Б., пл., 122 х 152,5 см., Национална галерия, Лондон.
  • Сцена край реката с фигури, около 1750 г., М.Б., пл., 92,5 х 122,5 см., Музей на изкуствата, Сент Луис.
  • Изглед от Дедъм, около 1750 г., М.Б., пл., 62,5 х 77 см., Галерия Тейт, Лондон.
  • Господин и госпожа Робърт Ендрюс, около 1748 г., М.Б., пл., 70,5 х 119,5 см., Национална галерия, Лондон.
  • Хинидж Лойд и неговата сестра, 1750-1752 г., М.Б., пл., 63,6 х 80 см., Музей Фицуйлям, Кембридж.
  • Дъщерите на художника, около 1750 г., М.Б., пл., 75 х 62,5 см., Национална галерия, Лондон.
  • Художникът (Автопортрет), 1754 г., М.Б., пл., 57,5 х 40 см., частна сбирка на маркиза Чъмпли.
  • Филип Тикнес, около 1750 г., М.Б., пл., 62,5 х 75 см., Градска художествена галерия, Сент Луис.
  • П.Д.Мюлман, Крокет и Кийбъл, около 1750 г., М.Б., пл., 75 х 62,5 см., частна сбирка, Лондон.
  • Госпожа Филип Тикнес, 1760 г., М.Б., пл., 195 х 132,5 см., Музей на изкуствата, Синсинати.
  • Контеса Мери Хоу, 1765 г., М.Б., пл., 243 х 152,5 см., частна сбирка, Кенууд.
  • Госпожица Линдли и брат ѝ, около 1768 г., М.Б., пл., частна сбирка, Лондон.
  • Момчето в синьо, около 1770 г., М.Б., пл., 178 х 122 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
  • Госпожа Сара Сидънс, 1783-1785 г., М.Б., пл.,125 х 100 см., Национална галерия, Лондон.
  • Пейзаж с фигури, 1769 г., М.Б., пл., 100 х 125 см., частна сбирка на граф Крофорд и Болкар.
  • Барон Едуард Лигониер, 1770 г., М.Б., пл., 94 х 62 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
  • Селяни отиват на пазар, около 1769 г., М.Б., пл., 48 х 58 см., Кралски колеж „Холоуей“, Егълфийлд Грийн.
  • Селска каруца, около 1767 г., М.Б., пл., 117,5 х 142,5 см., Барбър институт и университета, Бирмингам.
  • Госпожа Мери Греъм, 1777 г., М.Б., пл., 236 х 152 см., Национална галерия на Шотландия, Единбург.
  • Почивка, краят на 60-те г. на 18 век, М.Б., пл., 117,5 х 145 см., галерия Уилям Рокхийл Нелсън, Канзас.
  • Госпожа Шеридън, около 1785 г., М.Б., пл., 218 х 149 см., Национална галерия, Вашингтон.
  • Херцогиня Бофор, около 1770 г., М.Б., пл., 233 х 153,5 см., Национална галерия, Лондон.
  • Господин и госпожа Уийлям Холиът (Утринна разходка), 1785 г., М.Б., пл., 93 х 70 см., Национална галерия, Лондон.
  • В парка, 1783 г., М.Б., пл. 236 х 178 см., Колекция на Хенри Фрик, Ню Йорк.
  • Пазарска каруца, 1783-1785 г., М.Б., пл., Галерия Тейт, Лондон.
  • Госпожа Бачели, 1782 г., М.Б., пл., Галерия Тейт, Лондон.
  • Вратата на хижата, 1780 г., М.Б., пл., 147,5 х 119,5 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
  • Джон и Хенри Труман, 1783 г., М.Б., пл., 152,5 х 127,5 см., частна сбирка, Ню Йорк.
  • Селско момиче с куче и стомна, 1785 г., М.Б., пл., 174 х 124,5 см., частна сбирка, Англия.
  • Момиче с прасета, около 1782 г., М.Б., пл., 125 х 147,5 см.

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Румяна Савова-Касабова, Гейнзбъро, изд. Български художник, 1981, 64 стр. с 33 репродукции

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б 29966
  2. ↑ Roya Nikkhah. Reynolds and Gainsborough - artistic rivals' reconciliation revealed in Royal Academy show // The Daily Telegraph. 25 November 2012. Архивиран от оригинала на 12 January 2022. Посетен на 9 October 2018.
  3. ↑ Masterworks of European Painting in the California Palace of the Legion of Honor. Hudson Hills, 1999. ISBN 9781555951825. с. 111.
  4. ↑ Mary Woodall. Gainsborough's Landscape Drawings. Faber & Faber, 1939. с. 1.
  5. ↑ а б Thomas Gainsborough // National Gallery of Art. Архивиран от оригинала на 13 December 2012. Посетен на 10 December 2011.
  6. ↑ The dictionary of art (volume 11 Ferrara-Gainsborough). New York, Grove, 1996. ISBN 978-1884446009. OCLC 34409675. с. 907.
  7. ↑ Greenwood, Charles. Famous houses of the West Country. Bath, Kingsmead Press, 1977. ISBN 978-0-901571-87-8. с. 84–86.
  8. ↑ Episode 5, Gainsborough, Book of the Week - BBC Radio 4 // Архивиран от оригинала на 14 August 2017. Посетен на 30 April 2018.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Томас_Гейнзбъро&oldid=12303655“.