Тодор Ангелевски
| Тодор Ангелевски | |
| югославски комунист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тодор Петрев Ангелевски още известен като Тошо Даскалот с псевдоним Строгов е югославски учител, комунист, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония в годините на Втората световна война.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 юли 1908 година[2] или на 4 януари 1910 година[1] в занаятчийско семейство в битолското село Лавци. Основното си образование завършва в Лавци, след което учи в държавната смесена реална гимназия в Битоля и в учебната 1925/1926 година в учителската школа в Прилеп. В Прилеп попада в комунистическа среда.[1] Става член на ЮКП през 1937 година. От 1939 година е член на Местния комитет на ЮКП за Битоля. Отделно е поручик от резерва на Кралство Югославия.
При освобождението на Вардарска Македония през 1941 година е активен участник в българската обществена дейност в града. Включва се в дейността на българското читалище „Дамян Груев“ и е негов съосновател.[3]
Става нелегален в началото на 1942 година. След това влиза в рамките на Битолски народоосвободителен партизански отряд „Пелистер“. По-късно става командир на Битолски народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“, Битолски народоосвободителен партизански отряд „Гоце Делчев“ и Битолско-преспански партизански отряд „Даме Груев“. Отделно от това от май 1943 година е командир на Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ. На 12 юни 1943 (или 23 юни) година се самоубива или изгаря в запалена плевня след като българската полиция е блокирала родното му село.[2][1]
Тодор Ангелевски е главен герой във филма от 1971 година „Македонският дял от пъкъла“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 22. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. Из историята на читалищното дело в Битоля // Библиотека XXVI (LXV) (2). София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2019. с. 76.
