Направо към съдържанието

Титмар Мерзебургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Титмар фон Мерзебург)
Титмар Мерзебургски
Thietmar von Merseburg
германски историк,
епископ на Мерзебург
Епископ Титмар фон Мерзебург на градския фонтан в Тангермюнде
Епископ Титмар фон Мерзебург на градския фонтан в Тангермюнде
Роден
Починал
1 декември 1019 г. (44 г.)
ПогребанМерзебург, Федерална република Германия
Религияхристиянство
Католическа църква[1]
Управление
Период1009 - 1018
Герб
Научна дейност
ОбластИстория
Известен с„Хроника на Титмар“
Семейство
БащаЗигфрид I фон Валбек
Братя/сестриХайнрих фон Валбек
Зигфрид
Фридрих фон Валбек
Брун II фон Ферден
Титмар Мерзебургски в Общомедия

Титмар Мерзебургски (на немски: Thietmar von Merseburg, Dietmar, Dithmar; * 25 юли 975; † 1 декември 1018, вероятно в Мерзебург) е от 1009 до 1018 г. епископ на Мерзебург и исторически писател по времето на Отоните. Неговата „Хроника на Титмар“ е важен източник за историята на Източнофранкското кралство през края на хилядолетието.[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата на Мерзебург

Титмар произлиза от рода на графовете на Валбек с резиденция близо до Хелмщет. Син е на Зигфрид I фон Валбек († 15 март 991), граф на Валбек, роднина с фамилията на император Ото I Велики, и на Кунигунда (ок. 956 – 13 юли 997), дъщеря на Хайнрих I, граф на Щаде (Дом Удониди). Неговият прадядо Лиутхар е убит през 929 г. при Ленцен в боеве против славянските Ратари.

При смъртта на майка му (997) Титмар наследява значима собственост.

Титмар пише на латински между 1012 и 1018 г. т.нар. Хроника на Титмар (Chronicon Thietmari), в осем книги, в която описва историята от 908 до 1018 г., започваща с управлението на император Хайнрих I (919 – 936). Той пише за историята на Мерзебург, Саксония, Полша, териториите на сорбите между Елба и Одер. Първите четири книги са посветени за по един от императорите, Хайнрих I, Ото I, Ото II, Ото III (983 – 1002). Последните четири книги съдържат историята под Хайнрих II (1002 – 1024) до смъртта на Титмар през 1018 г. Той пише за войните с племената на славяните, източно от Елба и между Хайнрих II и Болеслав I Храбри, за междуособиците между синовете на Владимир I и за културните контакти между германци и славяни около 1000 г.

Титмар умира на 1 декември 1018 г. и е погребан в катедралата на Мерзебург.

Произведение[редактиране | редактиране на кода]

Страница от Дюселдорфския препис на Хрониката

Thietmari Merseburgensis episcopi Chronicon (1012 – 1018)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Wattenbach: Thietmar. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 38, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 26 – 28.
  • Ernst Friedrich Mooyer: Verzeichnisse der deutschen Bischöfe seit dem Jahr 800 nach Chr. geb. Im Selbstverlag, Minden 1854, S. 66 f.
  • Knut Görich, Otto III. Romanus Saxonicus et Italicus: kaiserliche Rompolitik und sächsische Historiographie. Sigmaringen 1995, ISBN 3-7995-0467-2, S. 62 – 86.
  • Helmut Lippelt, Thietmar von Merseburg – Reichsbischof und Chronist. Köln 1973, ISBN 3-412-83673-7.
  • Kerstin Schulmeyer-Ahl, Der Anfang vom Ende der Ottonen. Konstitutionsbedingungen historiographischer Nachrichten in der Chronik Thietmars von Merseburg. Berlin 2009, ISBN 978-3-11-019100-4. (Rezension Thietmar (Dietmar, Dithmar) von Walbeck),
  • Ulrike Siewert:Thietmar (Dietmar, Dithmar) von Walbeck, In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ thietm // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. ↑ Helmut Lippelt: Thietmar von Merseburg. Reichsbischof und Chronist. Köln 1973, S. 139.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Електронна версия на руски:
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Титмар_Мерзебургски&oldid=12071557“.