Направо към съдържанието

Стелт (технология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Технология „Стелт“)
Самолет Lockheed F-117 Nighthawk
Френската „стелт“ фрегата „Surcouf“ (клас Лафайет)

Технологията „Стелт“ (от английски: stealth technology, от by stealth – „крадешком, мълчаливо“), позната също като „технология с ниска радарна видимост“ (low observable technology, LO technology), е набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно радарно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай – незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства.

Материали от типа метална пяна намират приложение в стелт технологията

Техники за прилагане

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за технологията не е нова и възможността да бъдат извършвани незабележими от врага действия винаги е била цел на военните. Значението ѝ нараства с усъвършенстването на технологиите за откриване и прехващане (радари, ПВО, ПРО и т.н.) Обикновено за да се постигне нужната „невидимост“ на даден апарат, технологията „стелт“ се внедрява още с първоначалното му проектиране, което определя и крайно необичайния му външен вид. Основно се прилагат следните техники за намаляване на видимостта на обекта спрямо противниковите радарни или други системи за наблюдение.

  • Формата на обекта
  • Материали за покриване на повърхностите
  • Намаляване на топлоизлъчването
  • LPI-Радар (Low Probability of Intercept (LPI)) това е разработване на собствени радарни системи, които да дават възможност за засичане от системите за предупреждение на чужди радарни системи.

Разработвани са няколко секретни компютърни програми, които да постигнат оптимален дизайн. Провеждани са и полеви тестове на прототипи за напречното радарно сечение. За да се предотвратят отражения на радарните вълни обратно към предавателя, повърхнините на обекта са наклонени спрямо радара и има налични остри ръбове, които не могат да отразяват достатъчна енергия за прихващане. Избягват се кръгли (заоблени) повърхнини, тъй като те отразяват във всяка посока поне по една линия енергия.

Принцип на действие

[редактиране | редактиране на кода]
Стелт бомбардировачът B-2. Конструкцията е без ъгли от 90°.

Първият в историята боен „невидим“ бомбардировач и щурмови самолет е Lockheed F-117.[1] Радиолокационните станции не го засичат, поради това че в конструкцията му са вложени радиопоглъщащи материали и геометрията му под определени форми отразява основните радиолокационни сигнали над или под насочения лъч от радиолокатора, а отразените сигнали се концентрират само в няколко тънки сектора.

Радарен рефлектор

Материали за покриване на повърхностите

[редактиране | редактиране на кода]

Радиопоглъщащите материали обикновено са нанесени върху метала на основната конструкция на апарата. Те могат да са под формата на боя или тънки слоеве и дори части на основната конструкция. Съществуват различни свойства за всеки от материалите. Някои от тях разсейват енергията на радиовълните преди контакт с метала на самолета, докато други я разсейват след като се е отразила от металната повърхност под материала. Някои от покритията работят ефективно само за определени дължини на радиовълните и за да се запази ефективността, апаратът трябва да бъде инспектиран редовно за възникнали повърхностни дефекти. Цялостната подмяна често е много скъпа.

Друг полезен способ е апаратът да бъде изграден така, че в конструкцията му да се избягват геометрични сглобки на 90°. Реактивните двигатели също са изцяло под защитното покритие, което скрива или намалява топлинното излъчване. Тези похвати имат и недостатъци, тъй като се влияе силно върху аеродинамиката и управлението. Това е един от сериозните проблеми на първите стелт бомбардировачи. Активната стелт технология включва и радардефлектори. Модерните радарни системи продължават да се усъвършенстват, което прави прилагането на ефективна стелт технология сериозно бъдещо предизвикателство.[2]

PL-01 Танк по технология стелт, Разработка на Полша (спряна)

Намаляване на топлоизлъчването

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено бойните машини са задвижвани от двигатели с голямо излъчване на топлина и лесно могат да бъдат открити от системи за инфрачервена светлина.

Най-простият метод за намаляване на топлинното излъчване е охлаждането. При корабите в отпадните газове се шприцва студена морска вода за намаляване на температурата им. При самолетите и хеликоптерите се използва смесване на отпадните газове с пресен въздух преди те да напуснат дюзата на двигателите.

В музея по въздухоплаване Куновице в Ухерске Храдище (окръг) в Чехия според уебсайта на музея е изложен невидим самолет ZX-1, изработен по технология стелт. Според вица, техник от музея е забравил да изключи превключвателя от невидим/видим в кабината и тъй като не може да се види превключвателя, самолетът остава невидим.[3]

  1. Стоян Тошев. Легендарните самолети „стелт“ // 14.01.2018.
  2. Митът за невидимото превъзходство. // 04.03.2016.
  3. ZX-1 auf der Webseite des Museums, abgerufen am 1. August 2023