Теория на наредбите
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по алгебра. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Теорията на наредбите е дял от математиката, в който се изучават различните релации на наредба. Неформално казано, всяка релация на наредба показва кога един елемент на множество предхожда друг елемент, тоест кога е по-малък от него.
Наредбите се делят на строги (като и ) и нестроги (като и ).
Наредбите могат да бъдат частични или пълни (линейни). Пълната наредба определя за всеки два елемента кой от тях предхожда другия. Когато наредбата е частична, може да има несравними двойки от елементи. Пример за пълна (линейна) наредба е наредбата на целите числа. Частична е например наредбата на поколенията (кой на кого е потомък): при нея братята и сестрите са несравними (никой не е потомък на другия).
Добра наредба се нарича такава пълна наредба на дадено множество, относно която всяко негово непразно подмножество притежава най-малък елемент. Например стандартната наредба в множеството на естествените числа е добра наредба. Според теоремата на Цермело всяко непразно множество може да се снабди с добра наредба.
По-формално, всяка нестрога наредба е рефлексивна, антисиметрична и транзитивна бинарна релация, а всяка строга наредба е антирефлексивна, антисиметрична и транзитивна бинарна релация. Пълните наредби (строги сили нестроги) са напълно антисиметрични.
Съвременното развитие на теорията на наредбите започва от XIX век с трудовете на Джордж Бул, Рихард Дедекинд и Ърнст Шрьодер. През 1940 г. Гарет Биркхоф публикува книгата Теория на решетките, където отделя значително внимание на различните видове наредби.
Лема на Цорн
[редактиране | редактиране на кода]Нека е частично наредено множество. Верига в е подмножество , в което е изпълнено или . Горна граница (мажоранта или супремум) за веригата в множеството е такъв елемент , че . В множеството съществува максимален елемент , ако е изпълнено: .
Лема на Цорн: Всяко частично наредено множество, в което всяка верига има горна граница, притежава максимален елемент.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- G. Birkhoff, Lattice Theory, Providence, RI: AMS, 1940.
- B. A. Davey, H. A. Priestley, Introduction to Lattices and Order, Cambridge: Cambridge University Press, 1990.