Ташо Андонов
| Ташо Андонов | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 ноември 1915 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Ташев |
Ташо Андонов Дацев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ташо Андонов е роден през 1865 година[2] в град Струмица, тогава в Османската империя.[1] Завършва IV отделение по взаимоучителния метод. Жени се за Вангелия (Евангелия) Ципушева от Радовиш, дъщеря на Димитър Ципушев.[1] Занимава се с търговия с памук.[2][4] Активен член е на Радовишката българска община и е училищен настоятел.[4] Става член на ВМОРО и влиза в Радовишкия околийски революционен комитет,[2] като е районен революционен съдия. Под предлог, че ходи на лов, Андонов обикаля и селата и организира и поддържа революционните комитети в тях. Османските власти многократно го арестуват. По време на Обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година е жестоко изтезават – бит с тояги и стяган с менгеме.[4]
След като Радовиш попада в Сърбия през 1913 година, през февруари 1915 година сръбските власти го арестуват и изтезават. Андонов прави опит да се самоубие като се хвърля от прозореца, но оцелява и 5 месеца е лекуван. При намесата на България в Първата световна война през октомври 1915 година е арестуван и разкарван по затворите в Щип, Велес, Скопие, Призрен, за да бъде убит в Шар планина от отстъпващите сръбски власти на 15 ноември 1915 година.[2][5]
Баща е на свещеник Димитър Ташев[1] и на Георги Ташев.[3]
На 19 април 1943 година вдовицата му Евангелия, на 85 години, жителка на Радовиш, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 17.
- ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 345.
- ↑ а б в Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
- ↑ Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 19.
