Направо към съдържанието

Алфред Тарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тарски)
Алфред Тарски
Alfred Tarski
полско-американски математик
1968 г.
Роден
Починал
ПогребанБъркли, САЩ

Религиякатолицизъм
Учил въвВаршавски университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Учил приСтанислав Лешневски
Работил вКалифорнийски университет в Бъркли
Видни студентиСоломон Феферман
Хауърд Кайзлер
Роджър Мадъкс
J. Donald Monk
Ричард Монтегю
Анджей Мостовски
Джулия Робинсън
Робърт Вот
Алфред Тарски в Общомедия

Алфред Та̀рски (на полски: Alfred Tarski), с рождено име Алфред Тайтелбаум (на полски: Alfred Tajtelbaum) е полско-американски математик логик от еврейски произход.[1]

Тарски получава висше образование във Варшавския институт за математика и философия, след което през 1939 г. емигрира в САЩ. Там преподава и прави изследвания в областта на математиката в Калифорнийския университет в Бъркли от 1942 до смъртта си.

Плодотворен автор, той е известен със своята работа в областта на теория на моделите, метаматематиката и алгебричната логика, той също така е допринасял за абстрактната логика, топологията, геометрията, измерване на множества, математическа логика, теория на множествата и аналитичната философия.

  • 1930 „Une contribution a la theorie de la mesure“. Fund Math 15 (1930), 42 – 50.
  • 1930. (в съавторство с Ян Лукашевич). „Untersuchungen uber den Aussagenkalkul“ [„Investigations into the Sentential Calculus“], Comptes Rendus des seances de la Societe des Sciences et des Lettres de Varsovie, Vol, 23 (1930) Cl. III, pp. 31 – 32 in Tarski (1983): 38 – 59.
  • 1931. „Sur les ensembles définissables de nombres réels I“, Fundamenta Mathematica 17: 210 – 239 in Tarski (1983): 110 – 142.
  • 1936. Grundlegung der wissenschaftlichen Semantik, Actes du Congrès international de philosophie scientifique, Sorbonne, Paris 1935, vol. III, Language et pseudo-problèmes, Paris, Hermann, 1936, pp. 1 – 8 in Tarski (1983): 401 – 408.
  • 1936. "Über den Begriff der logischen Folgerung", Actes du Congrès international de philosophie scientifique, Sorbonne, Paris 1935, vol. VII, Logique, Paris: Hermann, pp. 1 – 11 in Tarski (1983): 409 – 420.
  • 1936 (в съавторство с Адолф Линденбаум). „On the Limitations of Deductive Theories“ in Tarski (1983): 384 – 92.
  • 1994 (1941).Introduction to Logic and to the Methodology of Deductive Sciences. Dover.
  • 1941. „On the calculus of relations“, Journal of Symbolic Logic 6: 73 – 89.
  • 1944. "The Semantical Concept of Truth and the Foundations of Semantics". Philosophy and Phenomenological Research 4: 341 – 75.
  • 1948. A decision method for elementary algebra and geometry. Santa Monica CA: RAND Corp.
  • 1949. Cardinal Algebras. Oxford Univ. Press.
  • 1956. Ordinal algebras. North-Holland.
  • 1965. „A simplified formalization of predicate logic with identity“, Archiv für Mathematische Logik und Grundlagenforschung 7: 61 – 79
  • 1969. "Truth and Proof", Scientific American 220: 63 – 77.
  • 1971 (в съавторство с Леон Хенкин и Доналд Монк). Cylindric Algebras: Part I. North-Holland.
  • 1985 (в съавторство с Леон Хенкин и Доналд Монк). Cylindric Algebras: Part II. North-Holland.
  • 1986. „What are Logical Notions?“, Corcoran, J., ed., History and Philosophy of Logic 7: 143 – 54.
  • 1987 (в съавторство със Стивън Живант). A Formalization of Set Theory Without Variables. Vol.41 of American Mathematical Society colloquium publications. Providence RI: American Mathematical Society.
  • 1999 (в съавторство със Стивън Живант). Tarski's system of geometry, Bulletin of Symbolic Logic 5: 175 – 214.
  • 2002. „On the Concept of Following Logically“ (Magda Stroińska and David Hitchcock, trans.) History and Philosophy of Logic 23: 155 – 96.
  1. Feferman, An. Solomon Feferman, Alfred Tarski. Life and Logic. Cambridge University Press. 2004.