Директорат на Източна Румелия
Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия. Действа като английския таен (частен) съвет при генерал-губернатора на областта.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Състои се от главния секретар (който е и директор на вътрешните работи), директорите (ръководители) на останалите 4 дирекции (на финансите, на земеделието, търговията и общите сгради, на правосъдието и на просвещението) и началника на милицията и жандармерията[1][2]. Всички те, с изключение на командира на милицията, са назначавани от генерал-губернатора[3]. Органическият устав изисква утвърждаването им от османския султан като сюзерен на областта, но това правило не се спазва за всички директори.
В практиката се налага изискването директорите да се ползват с доверието на източнрумелийския парламент (Областното събрание), който бламира Адолф Шмит, Георги Странски и други директори[4].
Директорати
[редактиране | редактиране на кода]
Директорат на Богориди
[редактиране | редактиране на кода]Първият директорат, съставен от губернатора Алеко Богориди на 20 май 1879 година, е в състав:
- Гаврил Кръстевич – главен секретар и директор на вътрешните работи;
- Виктор Виталис – началник на милицията и жандармерията;
- Адолф Шмит – директор на финансите;
- Георги Вълкович – директор на земеделието, търговията и общите сгради;
- Тодор Кесяков – директор на правосъдието;
- Йоаким Груев – директор на народното просвещение.[5]
Директорат на Кръстевич
[редактиране | редактиране на кода]След назначаването си за генерал-губернатор през 1884 година Гаврил Кръстевич определя за свой главен секретар и директор на вътрешните работи Начо Начов (дотогава окръжен управител на Сливен).[6] Началник на милицията при Кръстевич е генерал Август фон Дригалски.[7] Останалите членове на Директората са излъчени от Народната партия, спечелила изборите за Областното събрание през същата година:
- Михаил Маджаров – директор на финансите;
- Георги Хаканов – директор на земеделието, търговията и общите сгради;
- Стефан Бобчев – директор на правосъдието;
- Константин Величков – директор на народното просвещение.[8]
Този директорат е разформирован в резултат от Съединението с Княжество България, обявено на 6 септември 1885 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983 г. с. 29-30. Посетен на 1 юни 2015 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine., София, 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 01.06.2015 г.)
- ↑ Стателова 1983, с. 26.
- ↑ Маджаров, Михаил. „Източна Румелия. Исторически преглед“. София, Печатница С. М. Стайков, 1925 г. с. 212-217.
- ↑ Стателова 1983, с. 61 – 62.
- ↑ Маджаров 1925, с. 299.
- ↑ Стателова 1983, с. 103.
- ↑ Маджаров 1925, с. 319.