Африканска трипанозомоза
| Африканска трипаносомиаза | |
 Форми на трипанозома в кръвна намазка | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | B56 |
| МКБ-9 | 086.5 |
| База данни DiseasesDB | 29277 13400 |
| База данни MedlinePlus | 001362 |
| База данни eMedicine | med/2140 |
| Мед. рубрики MeSH | D014353 |
| Африканска трипанозомоза в Общомедия | |
Африканска трипанозомоза или сънна болест е заболяване на хора и животни, предизвиквано от паразита Tripanosoma brucei – еукариот, пренасян от мухата цеце. Съществуват три морфологично идентични подвида на причинителя: Tripanosoma brucei brucei – причинител на заболяването при домашни и диви животни, Tripanosoma brucei gambiense – причинител на гамбийската или западноафриканска сънна болест при хората, и Tripanosoma brucei rhodesiense – причинител на родезийската или източноафриканска сънна болест при хората. Ендемично заболяване в редица райони на Африка на юг от пустинята Сахара, обхващащи територията на 36 страни с население 60 милиона души. По оценки, към 2015 г. има 11 000 заразени, от които 2800 новозаразени[1]. През същата 2015 г. смъртните случаи са около 3500, много по-малко в сравнение с 34 000 случая през 1990 г.[2] Известни са три групни епидемии: през 1896 – 1906, през 1920 и през 1970.
Влиза в основния списък на пренебрегваните болести на Световната здравна организация.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1896 – 1906 Уганда и басейнът на река Конго са поразени от епидемия на сънна болест. Причинителят на болестта и преносителят на инфекцията са открити през 1902 – 1903 г. от Дейвид Брус. Първото ефективно лекарство атоксил (на основата на арсена) е разработено от Пол Ерлих и Киоши Шига и е въведено в медицинската практика през 1910 г. Препаратът обаче се оказва токсичен за хората и може да предизвика слепота в 82% случаите.
През 1920 г. започва нова епидемия, спряна благодарение на създадените мобилни медицински бригади и активното изследване на хората в рисковите географски зони. В резултат от тези мерки, през 1965 г. болестта на практика е победена, бригадите са разформировани, а изследванията – прекратени, поради което още през 1970 г. сънната болест се появява отново. До 1998 г. включително броят на заболяванията от африканска трипанозомоза нараства, след което започва спад в заболеваемостта.
Заболяването се проявява редовно в някои райони на Субсахарска Африка, като населението в риск възлиза на около 70 милиона в 36 държави.[3] Към 2010, заболяването е причинило около 9000 смъртни случая, което представлява спад от 34 000 смъртни случая през 1990.[4] Заразени са около 30 000 души, като през 2012 са възникнали 7000 нови инфекции.[5] Над 80% от тези случаи са в Демократична република Конго.[5] В последно време е имало три случая на големи епидемии: една от 1896 до 1906, предимно в Уганда и Басейна на Конго, и две през 1920 и 1970 в няколко африкански страни.[5] Други животни също могат да пренасят заболяването и да се заразят.[5]
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]Подвидовете на най-простата трипанозома – Tripanasoma brucei, T. b. gambiense и T.b. rhodesiense, са съответно причинители на Западноафриканската трипанозомоза и Източноафриканската трипанозомоза. Заразата се предава на човек при ухапване от насекомото приносител, мухата цеце (р. Glossina). Обикновено заразяването при западноафриканска трипанозомоза става недалеч от водоеми и по бреговете на реки, докато заразяването при източноафриканската трипанозомза – в саваните и на места с изсечени тропически гори. Човекът е основен гостоприемник при T.b. gambiense и случаен гостоприемник при T.b. rhodesiense, зооноза, засягаща преимуществено домашни и диви животни. Паразитите са морфологически идентични: плоски, продълговато-вретенообразни по форма, дълги от 13 до 35 μm и широки 1,5 – 3,5 μm. Подвижни са, като за придвижване използват минаваща по протежение на тялото вълнообразна полупрозрачна мембрана.
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално, в първи стадий на заболяването, болният се оплаква от повишена температура, главоболие, сърбеж и болки в ставите.[5] Това се случва от една до три седмици след ухапването.[6] Седмици до месеци по-късно започва вторият стадий с объркване, нарушена координация, изтръпване и проблеми със съня.[5][6] Диагнозата се поставя чрез откриване на паразита в кръвна намазка или в течността от лимфен възел.[6] Често е необходима лумбална пункция, за да се разграничи между първия и втория етап от заболяването.[6]
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Предотвратяването на сериозно заболяване изисква скрининг на населението в риск чрез кръвни изследвания за T.b.g.[5] Лечението е по-лесно, когато заболяването се установи в ранен етап и преди поява на неврологични симптоми.[5] Лечението през първия стадий е чрез лекарствата пентамидин или сурамин.[5] Лечението през втория стадий включва ефлорнитин или комбинация от нифуртимокс и ефлорнитин за T.b.g.[6] Въпреки че меларсопрол действа и при двата вида паразити, обикновено се използва само за T.b.r. поради сериозните странични ефекти.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ GBD 2015 Disease and Injury Incidence and Prevalence, Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence and years lived with disability for 310 diseases and injuries, 1990-2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015. // Lancet 388 (10053). 8 October 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31678-6. с. 1545–1602.
- ↑ GBD 2015 Mortality and Causes of Death, Collaborators. Global, regional, and national life expectancy, all-cause mortality and cause-specific mortality for 249 causes of death, 1980-2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015. // Lancet 388 (10053). 8 October 2016. DOI:10.1016/s0140-6736(16)31012-1. с. 1459–1544.
- ↑ Simarro PP, Cecchi G, Franco JR, Paone M, Diarra A, Ruiz-Postigo JA, Fèvre EM, Mattioli RC, Jannin JG. Estimating and Mapping the Population at Risk of Sleeping Sickness // PLoS Negl Trop Dis 6 (10). 2012. DOI:10.1371/journal.pntd.0001859. с. e1859.
- ↑ Lozano, R. Global and regional mortality from 235 causes of death for 20 age groups in 1990 and 2010: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2010. // Lancet 380 (9859). Dec 15, 2012. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61728-0. с. 2095 – 128.
- ↑ а б в г д е ж з и к WHO Media centre. Fact sheet N°259: Trypanosomiasis, Human African (sleeping sickness) // {{{journal}}}. June 2013.
- ↑ а б в г д Kennedy, PG. Clinical features, diagnosis, and treatment of human African trypanosomiasis (sleeping sickness). // Lancet neurology 12 (2). 2013 Feb. с. 186 – 94.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Африканский трипаносомоз“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |