Страшимир (село)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Страшимир | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 78 души[1] (15 март 2024 г.) 21,6 души/km² |
Землище | 3,658 km² |
Надм. височина | 929 m |
Пощ. код | 4988 |
Тел. код | 03076 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 69759 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Златоград Мирослав Янчев (ГЕРБ; 2007) |
Страшимир е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Страшимир се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Страшимир е разположено в южната част на централните Родопи в община Златоград, на 2 км. път от разклон „Печинско“. До 1950 година населението на селото се е занимавало главно със земеделие и животновъдство и само малка част с рудодобив.
Село Страшимир и прилежащите му рудни находища са били известни и разработвани още от Византийската империя, след това са били собственост на Кемил паша, по чиято покана там са работили френски инженери до 1921 година. През 1921 година договор за концесия върху рудното находище получава Иван Савов- български индустриалец. По това време и до 1950 година с. Страшимир носи името Боево и рудното находище става собственост на „Горубсо“. От 1951 г. до 1975 година селото се населява от около 4800 жители и по това време е било едно от водещите промишлени селища, известно със своите природни красоти. Селото е сгушено между върховете „Бучовица“- 1404 м и „Петровица“- 1309 м. Освен със своята красива природа ни пленява с исторически забележителности. На територията на селото са открити останки от древна тракийска крепост. Наличието на много неработещи минни галерии са предпоставка за развитието на минния туризъм. Приоритет на селото е и развитието на селски туризъм. За около един месец-около 1953-54 година името на с. Страшимир е било Червенковград /заради култа към личността на Вълко Червенков/, но с падането от власт на Червенков името е върнато отново на Страшимир.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|