Направо към съдържанието

Новомосковск (Русия)

(пренасочване от Сталиногорск)
Новомосковск
Новомосковск
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
54.0333° с. ш. 38.2667° и. д.
Новомосковск
Тулска област
54.0333° с. ш. 38.2667° и. д.
Новомосковск
Страна Русия
Федерален субектТулска област
Площ74,7 km²
Надм. височина240 m
НаселениеПонижение 124 787 души (2018)
Основаване1765 г.
Първо споменаване1765 г.
Град от1930 г.
Пощенски код301650 301660, 301670
Телефонен код+7 48762
МПС код71
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтwww.nmosk.ru
Новомосковск в Общомедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Новомосковск.

Новомосковск (на руски: Новомосковск) е град в Русия, Тулска област.

Населението на града е 124 787 души към 1 януари 2018 г.[1]

Градът отстои на приблизително 230 километра южно от Москва. Разположен е при извора на река Дон, в северната част на обширното Средноруско възвишение.

Първото споменава на селище на това място е от 1765 г. Селището става (1798) имение Бобрики на дворянския род Бобрински, започнал от граф (и генерал) Алексей Бобрински, извънбрачно родения син на императрицата Екатерина II от граф Григорий Орлов.

Бобрики получава статут на град през 1930 г. От 27 декември 1933 г. се нарича Сталиногорск (в чест на Сталин). Преименуван е на Новомосковск през 1961 г.

Градът днес е крупен икономически център в Тулска област, сред главните ядра на полицентричната Тулско-Новомосковска агломерация.

Селището става град през 1930 г.[2] във връзка с началото на строителството на най-крупния по рода си по онова време в СССР химически комбинат „Азот“. Този комбинат и днес е структуроопределящ за икономиката на града и района. Развити са също енергетиката, хранителната и строителната промишленост, транспортът (железопътен и автомобилен).

Сред забележителностите на града е и детската железница, създадена през 1953 г.

  1. ((en)) ((de)) Novomoskovsk, www.citypopulation.de
  2. ((ru)) СССР. Административно-территориальное деление союзных республик на 1 января 1980 года / Сост. В. А. Дударев, Н. А. Евсеева. — М.: Известия, 1980. — 702 с. — С. 231