Народна радикална партия
| Народна радикална партия Народна радикална странка | |
| Основана | 8 януари 1881 г. |
|---|---|
| Разформирована | 30 ноември 1945 г. |
| Седалище | Белград, Сърбия |
| Идеология | Радикализъм (XIX век) Либерализъм (XX век) |
| Полит. позиция | левица |
Народната радикална партия (на сръбски: Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия,[1] действала от 1881 до 1945 година.
Основана от Никола Пашич, първоначално тя има радикална идеология, в първите години със социалистически уклон, но от началото на XX век се преориентира надясно и през следващите години е водещата дясноцентристка партия в страната. Под ръководството на Пашич партията управлява неколкократно в началото на XX век, по време на Първата световна война и в десетилетието след нея. Дейността ѝ е ограничена от поредицата авторатиарни режими в Югославия, докато е окончателно забранена през 1945 година при налагането на тоталитарната комунистическа система.
Идеология
[редактиране | редактиране на кода]Народната радикална партия развива особена идеология, наричана сръбски радикализъм. Тя води началото си от народническия социализъм на Светозар Маркович, но с времето все повече се дистанцира от социализма за сметка на националистическите тенденции.[2]
Сръбският радикализъм е насочен към селячеството и става основа на единственото масово политическо движение на Балканите в десетилетията преди Първата световна война. В основата му е стремежът към запазване на традиционните предмодерни институции и противопоставянето на капитализма, разглеждан като чуждо западно явление, на патриархалния колективизъм, общинния егалитаризъм и първичната демокрация. Така радикалите се обявяват за по-ниски данъци, ограничаване на бюрокрацията и държавна интервенция за запазване на предмодерните социални и стопански отношения.[2]
От 90-те години на XIX век и особено след като се утвърждават като водеща политическа сила след 1903 година радикалите смекчават идеологическите си възгледи, като заемат по-прогресистки и не толкова антимодернизационни и антизападни позиции.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ books.google.bg
- ↑ а б в Мишкова, Диана. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 69 – 73.
|
