Соломонови острови
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за архипелага. За държавата Соломонови острови вижте Соломонови острови (държава).
Соломонови острови Solomon Islands | |
Архипелага Соломонови острови с държавата Соломонови острови в бежово и Бугенвил (част от Папуа Нова Гвинея) в кафяво. | |
Страна | Папуа Нова Гвинея Соломонови острови |
---|---|
Акватория | Тихи океан |
Площ | 40 400 km² |
Най-висока точка | 2715 m н.в. |
Соломонови острови в Общомедия |
Архипелагът Соломонови острови се намира в югозападната част на Тихия океан.
Климатът е тропически с температури от 25 °C до 32 °C. През нощта температурите са 13 – 15 °C. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове.
Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 км². Разпръснат е на 249 000 морски мили.
Най-високата точка е на остров Гуадалканал – връх Макаракомбу (2447 м).
Главните острови са:
Първият европеец, посетил Соломоновите острови, е испанският мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра на 2 февруари 1568 г. Първоначално Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Името, което откривателят им дава, е в чест на тази историческа и библейска личност.
Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет.
През периода 1893 – 1900 г. те са обявени за британска колония.