Хвойна

	Хвойна
	Червеноплодна хвойна (J. phoenicea)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
отдел:	Иглолистни (Pinophyta)
клас:	Иглолистни (Pinopsida)
разред:	Бороцветни (Pinales)
семейство:	Кипарисови (Cupressaceae)
подсемейство:	Cupressoideae
род:	Хвойна (Juniperus)
	Научно наименование
	Juniperus Linnaeus, 1753
	Синоними
	Sabina Mill., 1754; Arceuthos Antoine & Kotschy, 1854;
	Хвойна в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за иглолистното растение. За селото в Южна България вижте Хвойна (село).

Хвойна (Juniperus) са род иглолистни дървета и храсти от семейство Кипарисови. На български, дребнораслата планинска хвойна с полегнало стъбло и възтъпи листа (J. communis depressa) понякога се нарича и „смрика“. В зависимост от таксономичните критерии се разпознават от 50 до 67 вида, разпространени широко в северното полукълбо (от Арктика на юг до тропическа Африка, както и в планинските части на Централна Америка).

Най-характерната особеност на хвойните са техните шишарки (понякога наричани неправилно „плодове“). При тези шишарки всичките люспи са сраснали в една обща месеста обвивка и шишарките са или сферични, или продълговати. Хвойните се разделят на две секции: Секция Oxycedrus – с игловидни листа и секция Sabina – с по-дребни, люсповидни листа.

В България се срещат пет вида:

Обикновена (синя) хвойна (J. communis L.)
Червена хвойна (J. oxycedrus L.)
Ниска хвойна (J. pygmaea C. Koch)
Миризлива (казашка) хвойна (J. sabina L.)
Дървовидна хвойна (J. excelsa M. Bieb.)

Последните два вида са редки и защитени от закона.

Хвойните съдържат в тъканите си (особено в шишарките) етерични ароматни масла, които се използват в медицината и парфюмерията. Шишарките на обикновената хвойна например се използват за ароматизиране на напитката джин.

Източници