Смрадливото езеро
| Смрадливото езеро | |
| — ледниково езеро — | |
 Смрадливото езеро. Поглед от района на връх Рилец | |
 Местоположение | |
| Местоположение | Централен дял на Рила |
|---|---|
| Отток | в Рилска река |
| Дължина | 900 m |
| Ширина | 260 m |
| Площ | 212 da |
| Дълбочина | 24 m |
| Воден обем | 1 720 000 m3 |
| Надм. височина | 2294 m |
| Смрадливото езеро в Общомедия | |
Смрадливото езеро [1][2][3] е най-голямото ледниково езеро в България и на Балканския полуостров. Намира се в Средна Рила, разположено е в средата на висящ към долината на Рилска река циркус между върховете Рилец (2713 m) на югозапад и Кьоравица (2612 m) на юг, като северният му бряг опира в напречния вал на ледниковия праг. [4]
Езерото е второто от групата на Смрадливите езера – три постоянни и три пресъхващи през лятото. То има овална форма, дълго е 900 m и широко 260 m. Площта му е 212 da[5], обемът му е 1 720 000 m3[6], а максималната му дълбочина – 24 m[5]. По северния му бряг е изградена преградна стена, която повишава нивото му, а водата от него се използва за регулиране на водния режим на Рилската каскада. От северния му край при високи води изтича поток, който след 1,2 km се влива отляво в Рилска река (ляв приток на Струма).
Името на езерото е свързано с преданието, че при незапомнена по силата си буря огромни вълни изхвърлили на брега рибата от езерото и тя се вмирисала[7]. За него се разказват много легенди, свързани с живота на Свети Иван Рилски.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Географски речник на България, 1988 г.
- ↑ Енциклопедия България, т.6, стр.276, 1988, БАН
- ↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 453.
- ↑ Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.
- ↑ а б Иванов, Сотиров, Рождественски. Трудове на института по хидрология и метеорология Езерата в България. Т. XVI. София, 1964. с. 138.
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 264.
- ↑ Родопитѣ и Рилската планина и нихната растителностъ, Стефан Георгиев, 1890, стр.337