Смилец (област Пазарджик)
- За другото българско село вижте Смилец (област Силистра).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Смилец | |
Сградата на кметството в Смилец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 269 души[1] (15 март 2024 г.) 7,89 души/km² |
Землище | 34,1 km² |
Надм. височина | 436 m |
Пощ. код | 4531 |
Тел. код | 035393 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 67516 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Стрелча Георги Павлов (независим политик; 2020) |
Смилец в Общомедия |
Смилец е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, област Пазарджик.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора.
Село Смилец е с дълголетна история. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Селото е опожарявано два пъти. Жителите му активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом тук. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника „Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 – 1878 г.“, съставен от Маньо Стоянов. Старото име на селото е било Егрекли – Ерекли – Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума „егре“ – пладнище, кошара. С ДВ от 14.август 1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 – 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор – книгата „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец: „...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма – Каратепе, Бакаджик и Къзълджатепе, в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец.“ /из „Миналото на село Смилец Пазарджишко“, изд. 1999 г./.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото няма седмичен пазар. Характерен е празник, при който хора се маскират и носят голямо парцалено чудовище, наречено Джумал. На Великден има събор и традиционните за селото борби.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- генерал Динчо Велев (1921 – ?), партизанин, военен
- Иван Гарелов (1943 – 2024), журналист
- Иван Динков (1932 – 2005), писател, почетен гражданин на град Пазарджик
- проф. Иван Ранчев (1921 – 2004)
- подполковник Игнат Петров Дончев, (1936 – 2011)
- Марин Цветанов Деянов, писател
- проф.д-р Марко Даскалов (1931 – 2012), хирург
- Петко Татаров, (1925 – 2011), архитект
- доц. к.в.н. Стоян Алтаванов (р. 1926), летец
- проф.д-р Тодор Даскалов, кардиолог
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Паметник на загиналите във войните
-
Улица и църква в Смилец
-
Паркче в Смилец
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- pzhistory.narod.ru Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine.
smilec.1free.ws Архив на оригинала от 2022-05-25 в Wayback Machine.
|