Св. св. Борис и Глеб (Полоцк)
- Тази статия е за манастира в Полоцк. За други значения вижте Св. св. Борис и Глеб (пояснение).
„Св. св. Борис и Глеб“ Бельчыцкі Барысаглебскі манастыр | |
Местоположение в Полоцк | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | Беларус |
Населено място | Полоцк |
Религия | православие |
Вероизповедание | Беларуска православна църква |
Епархия | Полоцка епархия |
Изграждане | XII в. |
Състояние | разрушен |
„Св. св. Борис и Глеб“ в Общомедия |
„Св. св. Борис и Глеб“ (на беларуски: Бельчыцкі Барысаглебскі манастыр) е православен манастир от XII век в Полоцк, Беларус, който към настоящия момент е разрушен. Носи името на първите руски светци – братята Борис и Глеб, любимите синове на киевския княз Владимир I, които му ражда неговата българска съпруга.
Основан е на левия бряг на река Западна Двина извън тогавашните градски очертания на Полоцк. Разполагал е с най-малко четири църкви, в най-голямата от които по всяка вероятност са погребвани князете на Полоцк. Този храм е построен по модела на православните храмове в балканските провинции на Византия.[1]
За първи път манастирът се споменава в Ипатиевската летопис от 1159 г. През февруари 1563 г. по време на Ливонската война в него отсяда Иван Грозни. През 1596 г. преминава към гръко-католическата църква. През 1600 г. местното православно население успява да си го върне, но само до 1618 г., когато гръко-католическата църква отново го отнема насилствено и остава негов собственик чак до 1839 г. След Първата световна война манастирът е използван като военен склад. Манастирският комплекс запада, населението от околните селища използва материалите от него за строителство на жилища, две от църквите му са в руини още през XVIII в.[2]
Днес от манастира не е останало почти нищо. На неговото място има едноетажни дървени къщи и преминава път.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алексеев, Л. В. Полоцкая земля : Очерки истории северной Белоруссии в IX—XIII вв. — М.: Наука, 1966. — 295 с.
- ↑ Дук, Д. Величие и безвестие