Светослав I

Вижте пояснителната страница за други личности с името Светослав.

---

Светослав I Свѧтославъ Игоревичь
княз на Киевска Рус
Роден	около 942 г. Киев, Киевска Рус
Починал	972 г. Днепърски прагове, Киевска Рус
Религия	Славянска религия
Управление
Период	945 – 972
Предшественик	Игор I
Наследник	Ярополк I
Религия	Славянска религия
Семейство
Род	Рюриковичи
Баща	Игор I
Майка	Олга Киевска
Деца	Ярополк I Владимир I
Светослав I в Общомедия

Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар). Баща му е убит от славяните малко след раждането му и до 963 г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – Олга Киевска. През краткото си управление Светослав води успешни войни с Хазарския хаганат и с Дунавска и Волжка България, като превръща Киевска Рус в най-голямата държава в Европа.

Биография

Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в Новгород, са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в Киев до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея християнство. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.

Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в Източна Европа. През 965 той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на Волга.

През 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав.

Българският цар Борис II прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През 971 император Йоан I Цимисхи изпраща войски на север от Стара планина, прогонва Светослав на север от Дунав и пленява цар Борис II. Походът на Светослав на Балканите довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната й половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само Комитопулите в западните райони, незасегнати от руското нашествие.

На връщане от България през 972 княз Светослав е нападнат и убит от печенегите, чийто хан прави от черепа му чаша.

Светослав има три сина, Ярополк I, Олег и Владимир I, който е роден от Малуша.

Външни препратки

• Chertkov A. D. „Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“. Moscow, 1843.
• Sakharov, Andrey. „The Diplomacy of Svyatoslav“. Moscow: Nauka, 1982.
• Subtelny, Orest. „Ukraine: A History“. Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sviatoslav I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​