Свети Никола (Големо Илино)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Демир Хисар | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Големо Илино |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
Тип на сградата | еднокорабна базилика |
Изграждане | 1824 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Никола“ в Общомедия |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“, „Свети Николај“) е възрожденска православна манастирска църква в демирхисарското село Големо Илино, Северна Македония. Църквата е под управлението на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква.[1][2][3]
Църквата е гробищен храм, разположен на рид, непосредствено северно от селото. Църквата според надписа на южната стена е изградена в 1824 година и изписана в 1896 година от зограф Серафим.[2]
В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с полукръгъл свод и петстранна апсида на изток, на която в горната част е изработен фриз от слепи аркади. Покривът е на две води и е в по-голямата си част с керемиди, като част от западната страна и апсадата са покрити с каменни плочи. Зидарията е от ломен камък, като отворите, венецът и апсидата са от дялан камък. На северната и южната стена отвътре има пиластри, свързани с дъги в горния край. Фасадите са фугирани. На запад е дограден трем.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Големо Илино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.