Бобошевски манастир

„Свети Димитър“
	„Свети Димитър“
	Местоположение в Бобошево
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Бобошево
Религия	православие
Вероизповедание	Българска православна църква
Епархия	Софийска
Архиерейско наместничество	Дупнишко
Архитектурен стил	византийски
Изграждане	X век
Статут	недействащ храм, паметник на културата
Състояние	реставрирана
	„Свети Димитър“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър“ е недействаща българска православна църква, манастирски католикон, построен през ІХ-Х век край днешния град Бобошево, област Кюстендил.^[1]

В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем Руенски манастир се нарича друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Манастирът се намира на около 4 км северозападно над Бобошево, южно от село Доброво. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло, част от воденицата и стопанска постройка по пътя за манастира.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

История

Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток – над Бобошево. В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява – в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от Бобошевската община, а впоследствие – от местните свещеници. Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки – плевня, воденица, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и метох в Бобошево.

В периода 2003-2007 г. е осъществен проект на БНК към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) за укрепване, консервация и реставрацията на църквата. Проектът е финансиран от Фондация „Л.Г.Левентис“ и WMF – Robert Wilson Challenge^[2].

Архитектура

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена – четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите – емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции. На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен – с Христовите страсти. По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Църквата е построена след 1481 г. Стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа.^[3] Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи:" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

Зографът на църквата изписва също и църквата „Свети Никола“ в Косел, Охридско^[4].

Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

Бележки

↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986
↑ www.icomos-bg.org
↑ Статия Okhrī (Охрид) в The Encyclopaedia of Islam. New Edition, Brill, Leiden Том 8, 1995, стр. 164
↑ Црквата Свети Никола во с. Косел – охридско // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.

Литература

Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 306-332
Маринов, Димитър. Руенски или Бобошевски манастир св. Димитър. – Народен страж, 1928, № 17
Кепов, Иван – Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, стр. 288, стр. 170 и сл.
Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър“ за паметник на културата. София, 1969, стр. 20, Архив НИПК
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978, стр. 13
Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 588.
Гергова, Ив. – Ранният български иконостас 16-18 в., София, 1993, стр. 24
Станева, Хр. – Реставрация на църквата „Св. Димитър“ в Бобошево, В: Проблеми на изкуството. 2005, кн.3, стр. 37-46
Ангелов, Светозар – Бобошевският манастир „Св. Димитър“, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007, стр. 31-33
Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008, изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, стр. 102-104;
Мария Колушева. Патронната икона на св. Димитър от Бобошевския манастир. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1