Александър Николов
Тази статия е за българския музикант. За боксьора вижте Александър Николов (боксьор).
| Александър Николов | |
| български музикант | |
 Паметникът на Сашо Сладура в Пловдив | |
| Роден |
15 септември 1917 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 септември 1961 г.
|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Сашо Сладура |
| Стил | джаз |
| Инструменти | цигулка |
| Активност | от 1954 г. |
Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е български джазов музикант.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня – дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Свети Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.[1]
След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.
Липсват голям брой данни за живота му поради унищожаване на информацията за него от комунистическия режим в България. Говори се, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков.
На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на Мирчо Спасов Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч.[2] Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В Пловдив има паметник на Александър Николов[3][4], а улица в софийския квартал „Кръстова вада“ (Карта) е кръстена на него.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография
- ↑ Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. Иван Вазов, Сиела, 1999 г. 2012 г.
- ↑ Паметник на Сашо Сладура
- ↑ Паметниците на града[неработеща препратка]
