Самбогакая
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Самбхогакая или Самбогакая (санскрит: „тяло на радостта“[1]) е вторият вид или аспект от Трикая.
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Самбхогакая има осем специални качества:
- Обкръжение: само бодхисатвите от Десетте нива преживяват обкръжението на Самбхогакая.
- Сфера: единственото „място“ на наслада е Чистата Земя (санскрит: Аканища, тибетски: Огмин Тугпо Кьо).
- Тяло: Самбхогакая се проявява в съвършени форми – такива като Вайрочана и др.
- Характеристики: това са 32 главни и 80 второстепенни знаци на съвършенство.
- Дхарма: в Чистата страна те се наслаждават изключително на ученията на Махаяна.
- Активност: освен всичко включва също специални сили, предсказване и т.н.
- Спонтанност: това означава, че всичките им действия са освободени от усилие. Традиционният пример е Скъпоценния камък изпълняващ желания. Това е и обичайно обръщение към Лама.
- Липса на собствена природа: това означава, че макар бодхисатвите да се проявяват във всевъзможни Самбхогакая форми, те са невеществени и подобно на дъга не могат да бъдат докоснати.
Божествени проявления
[редактиране | редактиране на кода]Самбхогакая е „фино тяло на безгранична форма“.[1] И двамата „небесни“ буди Буда лечител и Амитабха, както и реализираните бодхисатви като Авалокитешвара и Манджушри могат да се проявят в „тяло на блаженството“. Буда може да се прояви чрез „тяло на блаженството“, за да учи другите бодхисатви чрез визуални преживявания.[1]
Тези буди и бодхисатви показват ясно себе си в своите чисти земи. Тези светове са създадени за благото на другите същества. В тези земи е лесно да чуеш и практикуваш Дхарма. Човек може да се прероди в такава чиста земя чрез пренасянето на „заслуги“ от огромния запас в Чистата земя, обитавана от съответния Буда, с помощта на искрена молитва.[1] Там той автоматично придобива статут на архат.[2]
Едно от местата, където се проявява Самбхогакая тялото, е отлична космична сфера или Чиста земя, наречена Акаништха. Това е една от най-високите сфери на девите Шуддхаваша.
Абсолютно видени, само Дхармакая е истинска; Самбхогакая и Нирманакая са „условни начини на говорене и разбирането ѝ“.[3]
Достъп до напреднали практикуващи
[редактиране | редактиране на кода]Самбхогакя се отнася до светлата форма на чиста светлина, която практикуващия будизъм постига като достигне до най-високите измерения в будитката медитативна практика.
Според предание, тези умели в медитация, като напредналите тибетски лама и йоги, както и други високо реализирани будисти могат да постигнат достъп до Самбхогакая и да получат пряко предаване на учение.
Понятието в различните будистки традиции
[редактиране | редактиране на кода]Тибетски будизъм
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват безброй Самбхогакая сфери колкото и безброй божества в тибетския будизъм. Тези две Самбхогакая сфери са известни още като Буда полета или Чисти земи.
В тибетския будизъм едно от проявленията на Самбхогакая е така нареченото „тяло-дъга“ или джалу (на тибетски). Постигайки го, напредналия практикуващ малко преди да умре е зазидан в пещера или пришит в малка подобна на юрта палатка. В период на една седмица или скоро след смъртта на практикуващите тялото им се превръща в светлото Самбхогакая тяло, като от трупа остават само коса и нокти.
Намдак интерпретирайки Ваджранатха, казва че връзката между Потока на Ума и Самбхогакая е това, което свързва Дхармакая с Нирманакая.[4]
Будизма Чан
[редактиране | редактиране на кода]В Чан (禪) (яп. Зен) преданието съществуват метафорични интерпретации на Самбхогакая (кит. 報身↔баошен, лит. „тяло на възмездието“), Дхармакая и Нирманакая.
В Олтарна сутра на Шестия патриарх, Чан учителя Хуйнен описва Самбхогакая като състояние в което практикуващият продължително и естествено създава добри мисли:
Мисли не за миналото, но за бъдещето. Постоянно поддържай бъдещите си мисли да бъдат добри. Това ние наричаме Самбхогакая.
Само една лоша мисъл може да унищожи наша карма, която е продължила хиляда години; а на свой ред само една добра мисъл може да унищожи лоша карма, която е живяна хиляда години.
Ако бъдещите мисли са винаги добри, ти можеш да наречеш това Самбхогакая. Разграничаващото мислене произлиза от Дхармакая (法身↔фашен „Тяло на истината“) се нарича Нирманакая (化身↔хуашен „Тяло на преобразяването“). Последващите мисли, които завинаги включват само добро правят Самбхогокая.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Harvey 1995, с. 126.
- ↑ Kenneth K. Tanaka, The Dawn of Chinese Pure Land Buddhist Doctrine: Ching-ying Hui-yüan's Commentary on the Visualization Sutra, SUNY Press, 1990
- ↑ Harvey 1995, с. 128.
- ↑ Namdak 1991.
- ↑ Yampolski 1967.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.
- Хуйнен. Олтарна Сутра на Шестия Патриарх Хуйнен. България, Шамбала ЕООД, 1998. с. 96.
- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
- Нидал, Оле. Великият Печат: безгранично пространство и радост. Възгледът Махамудра в Диамантения Път на Будизма (The Great Seal: The Mahamudra view of Diamond Way Buddhism). България, Асоциация Диамантен Път, 2004. ISBN 954-90610-3-5. с. 240.