Садик Кан
Садик Кан Sadiq Khan | |
британски политик | |
2020 г. | |
Роден |
8 октомври 1970 г.
|
---|---|
Религия | сунитски ислям[1] |
Националност | Великобритания |
Учил в | Университет на Северен Лондон |
Политика | |
Партия | Лейбъристка партия |
Отличия | Орден на Пакистан (2018) |
3-и кмет на Лондон | |
от 9 май 2016 г. | |
Семейство | |
Съпруга | Садия Ахмед (ж. 1994) |
Деца | 2 |
Уебсайт | sadiq.london |
Садик Кан в Общомедия |
Садик Аман Кан (на английски: Sadiq Aman Khan) е британски политик от пакистански произход и кмет на Лондон от месец май 2016 г. От 2005 до 2016 г. е член на Британския парламент, представител на Туутинг.[2][3] Член е на Лейбъристката партия и се позиционира в център-ляво (soft left), характеризиран идеологически като социалдемократ.
Кан е роден през 1970 г. в Туутинг, Южен Лондон, в британско-пакистанско семейство. Завършва право в Университета на Северен Лондон. Впоследствие работи като адвокат в областта на човешките права и в продължение на три години председателства адвокатската група „Либърти“ („Свобода“). Присъединявайки се към Лейбъристката партия, Кан е общински съветник на община Уондсуърт (London Borough of Wandsworth) от 1994 до 2006 г., преди да бъде избран за депутат в парламента от Туутинг през 2005 г. При управлението на кабинета на Гордън Браун, Кан е издигнат за Министър по въпросите на общините и местното самоуправление през 2008 г., а впоследствие става министър на транспорта. Ключов съюзник на лейбъристкия лидер Ед Милибанд, Садик Кан е част от кабинета в сянка на Милибанд, като служи като секретар на правосъдието в сянка, лорд-канцлер в сянка и министъра на Лондон в сянка, явявайки се „сянка“ на Кенет Кларк, Крис Грейлинг и Майкъл Гоув.
На кметските избори през 2016 година Садик Кан е избран за кмет на Лондон, наследявайки на поста консерватора Борис Джонсън. С този избор Кан става първият кмет на Лондон от етническо малцинство и първият мюсюлманин, който става кмет на голяма западноевропейска столица.[4][5][6] Като кмет въвежда реформи за ограничаване на цените за лондонския обществен транспорт, подкрепя разширяването на летищната инфраструктура и се фокусира върху обединяването на различните общности в града. Той е един от най-изявените поддръжници по време на неуспешната кампания „Великобритания по-силна в Европа“ за запазване членството на Великобритания в Европейския съюз.
Фокусът на Кан върху междуобщностното разбирателство е приветстван от поддръжниците на междурелигиозния диалог, докато опонентите му го критикуват за връзки с фундаменталистки ислямски духовници, основно от времето, когато е депутат от Туутинг. Работата му по подобряване на взаимоотношенията между мюсюлманските общности и британското общество води до това да получава заплахи за сигурността си както от ислямисти, така и от крайнодесни активисти.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sadiq Khan Elected as London’s First Muslim Mayor // Уолстрийт джърнъл, 6 май 2016 г.
- ↑ Khan stands down as Tooting MP // BBC News, 7 май 2016. Посетен на 7 май 2016.
- ↑ Khan, Sadiq. Question Time // Архивиран от оригинала на 2015-09-11. Посетен на 11 септември 2015.
- ↑ Labour's Khan becomes first Muslim mayor of London after bitter campaign // 7 май 2016. Архивиран от оригинала на 2016-05-07. Посетен на 7 май 2016.
- ↑ Homa Khaleeli. Sadiq Khan's victory won't end Islamophobia, but it offers hope // The Guardian. 7 май 2016.
- ↑ 'I'm living the dream': Sadiq Khan on his first week as London mayor // The Guardian. 13 май 2016. Посетен на 21 май 2016.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sadiq Khan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |